Клайв Къслър: Навигаторът

Изкачи се по едно късо стълбище към входа. Извади старинен ключ и отключи вратата, която се отвори с печално скрибуцане. Празните стаи приличаха на хладилници, които изолират горещината на деня и запазват студа. Балтазар извика на хората си да внесат носилката и да я оставят пред камината, в която спокойно можеше да се побере изправен мъж.

Наемниците бяха шестима, до един подбрани от охранителната му компания. Основните им качества бяха покорство, жестокост и способност да си държат езика зад зъбите. Той им каза да застанат на пост. Веднага щом остана сам, натисна комбинация от камъни над полицата на камината. Отвори се врата, скрита в задната част на камината.

Балтазар включи електрическо фенерче, наведе се, за да мине през вратата и слезе по каменно стълбище.

Отдолу се разнесе воня, по-противна и от дъха на змей. Миризмата на мухъл и гробница пазеше спомени за болка и ужас и бе примесена със силен дъх на на масло. За Балтазар обаче тя бе сладка като парфюм. Той спря да запали една факла, която взе от дупка в стената и с нея запали и останалите факли. Трепкащите им пламъци осветиха къс коридор. В края му имаше идеално кръгла стая с диаметър около трийсет и пет метра.

Паметни плочи, вградени в стените, отбелязваха местата за вечен покой на десетки членове на семейство Балтазар, погребани тук, преди семейството да бъде принудено да избяга в Испания. По стените се виждаха фигури на Ваал в различните му инкарнации.

В центъра на стаята се издигаше бронзова статуя, подобна на каменната в мазето на къщата му в Съединените щати. Също като другата, и тази изобразяваше фигура с протегнати ръце и обърнати нагоре длани. Беше обаче поне четири пъти по-голяма от нея и седеше на пиедестал, висок около метър и осемдесет. От двете страни на пиедестала имаше тесни стълбища. Лицето на по-малката статуя изглеждаше почти благо в сравнение с това на по-голямата. То беше по-чудовищно дори от най-грозния водоливник.

Балтазар се изкачи по стъпалата и застана на малка платформа зад статуята. Древните жреци бяха стояли тук, говорейки през гласова тръба, за да вдъхнат още по-голям страх у изплашените си жертви.

Той извади семейната книга от чантата си и я постави на една издатина, направена специално за нея. Зачете ритуалните слова от книгата и обви пръсти около лоста, който стърчеше между лопатките на седналата фигура. Дръпна го надолу. Разнесе се скърцане, когато се задейства система от тежести и скрипци и се отвориха врати, които разкриха кръгла дупка в пода точно пред статуята.

Балтазар повдигна лоста. Ръцете на статуята увиснаха от лактите надолу и се вдигнаха веднага почти толкова бързо.

Той слезе по стълбите и огледа дупката с фенера си. Бяха я напълнили с масло след последната ѝ употреба, когато семейното състояние започна да запада и се наложи да принесат жертва на Ваал.

Тогава примамиха в Кипър една млада източноевропейка без семейство с обещание за добре платена работа.

Всичко беше готово.

Той се върна за Карина. Омотаната в превръзки фигура на носилката се размърда. „Добре” – помисли си Балтазар. Искаше Карина да види участта, която я очаква. Развърза ремъците, които я държаха към носилката, и я преметна през рамо.

Чу как от устните ѝ се изтръгна стон. Съвземаше се.

Той се усмихна. Скоро щеше да я прати в любящите ръце на Ваал.

Гласът на пилота на британския изтребител Торнадо FB изпращя по интеркома:

– Добре дошли на красивия остров Кипър, родно място на Афродита – богинята на любовта.

Остин седеше зад пилота на мястото, което обикновено се заемаше от оператора на системата за свръхзвукови оръжия на самолета. Изтребителят направи кръг над британската военновъздушна база близо до древния римски град Куриум и се спусна надолу. Когато колесниците на самолета опряха настилката, Остин се взря в светлините на пистата. Полетът от Англия дотук беше деветдесет минути и той се удиви колко малка е станала планетата.

Преди няколко часа се качи на един хеликоптер на ЦРУ до Олбъни. Оттам един административен реактивен самолет го закара до военновъздушната база „Андрюс” в Мериленд, където държаха блекбърда в специален хангар. Разбра, че летели с него само нощем.

Самолетът SR-71 беше разработен като стратегически разузнавателен самолет с голям обхват, който можеше да развива скорост над 3 маха и да достигне височина от двайсет и шест километра. Плоският корпус, черен, та чак синеещ, беше дълъг над трийсет и пет метра, без да се включва дългия метър и половина нос. От задната му част стърчаха два вертикални стабилизатора като перки на акула. Само единият от двигателите с мощност 32 000 конски сили можеше да захрани цял презокеански лайнер.