Клайв Къслър: Навигаторът

– Чакай! – каза Остин и тръгна към нея.

Карина се поколеба. Започна да навежда факлата. А после видя, че Балтазар се опитва да изпълзи от басейна – задача, която се затрудняваше от маслото по ръцете му. Той се гънеше на ръба като някое змиеподобно чудовище, което се мъчи да изпълзи от адската бездна. Карина отметна ръка назад и хвърли факлата. Факлата описа полукръг във въздуха, последван от следа от въглени, и падна в средата на басейна с масло.

Чу се шумно изсъскване.

Остин се втурна по стълбите и сграбчи Карина за кръста. Бутна я в зад статуята и се хвърли върху нея.

Макар че статуята ги предпазваше донякъде от непоносимата жега, спокойно можеха да се задушат от облака мазен черен дим, който изпълни помещението. Отворът в тавана отвеждаше част от пушека, но след броени секунди залата се изпълни с токсични изпарения.

Остин понечи да обвие по-здраво ръка около стройното тяло на Карина и напипа някаква ръчка на стената. Дръпна я и част от стената се отмести назад. През правоъгълния отвор нахлу студен въздух. Остин едва успяваше да говори, но изкрещя на Карина да изпълзи през отвора. След това я последва и плъзна обратно стената на мястото ѝ.

Изрови от джоба си миниатюрно фенерче-химикалка, и огледа помещението. Намираха се в стая, малко по-голяма от гардероб. Въздухът беше застоял и влажен, но поне нямаше пушек. Остин предположи, че е била построена с цел да предпази предците на Балтазар, когато са правили жертвоприношения на Ваал.

Останаха скрити зад статуята, докато маслото изгоря докрай. Едва тогава Остин предпазливо открехна вратата. Въздухът вонеше, но пушекът се беше разсеял. Изпълзяха иззад статуята и заслизаха по стълбите към вратата.

Докато минаваха край димящата огнена яма, Карина отклони погледа си. Остин хвърли поглед, като че ли очакваше Балтазар да изпълзи от дълбините ѝ. Но видя единствено смъртоносната чернота на пропастта.

След краткия телефонен разговор с Балтазар, Адриано потегли за Ню Джърси, за да обмисли плановете си за НАМПД.

Отседна в евтин мотел, където разработи подробна схема, включваща множество убийци, коли бомби, биологични агенти, както и по-традиционни оръжия като мощни автомати. Методично прегледа списъците на служителите и даде приоритет на мишени, чието елиминиране щеше да омаломощи агенцията. На следващия ден се премести в нов мотел. На третия ден бе нанесъл и последните щрихи в плана си за масова смърт и унищожение. А после зачака вест от Балтазар.

След два дни се опита да му се обади, но не получи отговор. Чу сигнала „заето” и затвори, а после набра друг номер, който го свързваше със записващото устройство, поставено в дървото до къщата на Остин.

– Здрасти, Джо – каза гласът на Остин. – Как върви проучването ти?

– Разбрахме къде се намира мината – отговори Дзавала. – Пергаментът ни каза точно къде да я намерим.

Адриано вдигна вежда и се заслуша внимателно.

– Супер! Давай подробностите!

Дзавала му разказа за хотела, потопен в езерото в Пустошта на свети Антоний и описа в големи подробности шахтата в кухнята, която води до мината. Даде на Остин джипиес координатите.

– Кога най-скоро можем да организираме гмуркане там? – попита Остин.

– В момента събирам екип. До четирийсет и осем часа можем да сме на мястото.

– Добра работа! Утре ще уточним подробностите.

Двамата мъже поговориха още малко за неща, които нямаха нищо общо с мината, и затвориха.

Разговорът се беше провел по-рано през деня. Адриано прочете бележките, които бе нахвърлял. Освободи стаята в мотела, качи се в колата и потегли към един от няколкото склада, които държеше близо до Вашингтон. Складът беше пълен с оръжия и муниции, пари, резервни дрехи и фалшиви документи за самоличност, както и, в услуга на непосредствените му цели, пълна екипировка за гмуркане, която той натовари в багажника.

На следващата сутрин колата му подскачаше по черния път към Пустошта на свети Антоний. Паркира на брега на езерото, облече водолазен костюм и нахлузи компенсатора си за плаваемост и кислородната бутилка. Адриано беше опитен гмуркач – умение, което беше усвоил от членове на „Тюлените” на заплата при Балтазар.

Той доплува до една шамандура, която се носеше в езерото, погледна към показанията на преносимия джипиес и се гмурна към хотела със силни и мощни движения на краката. Стигна до кухнята и намери шахтата. Без да се поколебае, се гмурна в отвора. Дори и да не беше толкова нетърпелив да стигне до мината, едва ли щеше да забележи пластичните предмети с форма на блокчета, заровени в отломките на около метър от отвора на шахтата.