Клайв Къслър - Навигаторът

Хората на Балтазар бяха успели да извлачат господаря си на моста. Той им заповяда да хванат Остин. Половин дузина мъже тръгнаха по моста към него. Остин взе захвърленото на земята копие, качи се в колата и насочи върха му през прозореца така, сякаш му предстоеше турнирен сблъсък. Даде заден, отдалечи се от пропастта и след това се устреми към моста.

Балтазар видя летящото към него бентли и се наведе зад преградата. Копието помете хората му от моста сякаш разчистваше трохи от масата.

Когато стигна до другия край на моста, Остин захвърли копието и натисна газта. Гумите започнаха да се въртят на тревата, но Остин държеше поднасящата кола под контрол и я изкара на пътя, който водеше към палатките.

Хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане. Един джип летеше след него. Изглежда някой се беше обадил по радиото, защото друг джип се показа току пред носа му и полетя насреща му. Остин насочи бентлито към джипа отпред и стовари ръка върху клаксона.

Шофьорът на джипа навярно предполагаше, че по-тежкият автомобил ще спечели играта на нерви. В последната секунда бентлито се отклони настрана. Предният джип се блъсна челно в този, който преследваше Остин отзад.

Остин профуча към алея, която водеше до голяма къща в далечината. След около километър и половина стигна до затворена порта и будка на пазач. Намали в очакване, че ще се подаде охранител, но никой не се появи. Явно пазачите на портата бяха получили разрешение да напуснат поста си, за да гледат двубоя.

Излезе от колата и влезе в будката. Натисна бутона за отваряне на двойните чугунени порти.

Когато излезе от будката, чу шум от двигатели. Към портата фучеше конвой от черни джипове. Остин мина с бентлито през отворените порти, спря колата и се върна в будката. Затвори портите, вдигна един тежък стол и стовари крака му върху бутоните на таблото и ги разби.

Конвоят се намираше на по-малко от двеста метра от него.

Остин се покатери на едно дърво и запълзя по дебел клон, за да се прехвърли от другата страна на оградата. Скочи на земята, трескаво се качи в бентлито и натисна газта. Колата се понесе по широк път между зелени пасища и ниви. В далечината се виждаха силози на ферми. Никой не го преследваше. Той хвърли поглед към синьото небе, по което не плуваше дори едно облаче, и му хрумна, че Балтазар може да има хеликоптер.

Яркочервената кола щеше да е идеална мишена от въздуха.

Остин зави по една малка алея. Клоните на дърветата от двете ѝ страни образуваха плътен балдахин, който криеше колата от поглед отгоре.

В този момент зърна един автомобил, спрян на банкета. Мъж в тъмен костюм се бе облегнал на калника и се взираше в някаква карта. Като видя червената кола, която летеше с пълна скорост към него, мъжът вдигна глава. Остин профуча край него и за миг зърна лицето му. Натисна спирачките, даде на заден ход и спря.

– Здрасти, Флаг! – каза той.

Човекът от ЦРУ изглеждаше някак не намясто тук в изрядния си тъмен костюм и вратовръзка. Като видя Остин, устните му се извиха в усмивка. Очите му се плъзнаха по бентлито и бронята на Остин.

– Готино возило. От НАМПД май ти плащат добре. И костюма си го бива.

– Не са мои – светна го Остин. – Взех ги назаем от Балтазар. Какво правиш тук?

– Разбрах, че Балтазар има къща тук, и реших да поогледам.

Остин посочи с пръст зад гърба си.

– На няколко километра по-назад е. Къде се намираме?

– Северната част на Ню Йорк. А приятелката ти?

– Не можах да стигна до Карина. Колко бързо може да дойде подкрепление?

– Полицията може да се окаже по-бърза.

– Местната жандармерия няма никакъв шанс срещу наемниците на Балтазар.

Флаг кимна и извади телефон от вътрешния си джоб. Набра номер и проведе няколкоминутен разговор.

– Ще дойде екип от Лангли. До два часа ще са тук.

– Два часа ! – не повярва на ушите си Остин. – Все едно ми казваш „две години”.

– Най-доброто, което могат да направят – сви рамене Флаг. – Колко от лошите, казваш, видя?

– Около три дузини, ако броим Балтазар.

– Значи силите са горе-долу равни, като се има предвид, че сме две корави момчета от старата агенция – отсъди Флаг, отвори вратата на колата си и бръкна под седалката, за да извади един деветмилиметров пистолет „Глок”, който подаде на Остин. – Този е резервен. – И се потупа по гърдите. – Аз вече съм въоръжен.

Остин си спомни, че Флаг е ходещ арсенал.

– Благодаря – пое оръжието той. – Качвай се.

Флаг се настани в бентлито на мястото до шофьора.