Клайв Къслър - Навигаторът

Остин погледна към Флаг.

– Ще бъда там.

Връзката прекъсна.

– Тя трябва да е изключителна жена – отбеляза Флаг и стана от стола си. – По-добре започвай да действаш. Аз ще се опитам да открия Балтазар.

Остин му заръча да използва Дзавала за връзка. След като приятелят му си тръгна, той взе телефона и се обади на Джо, като устоя на изкушението да подметне няколко подбрани епитета към неизвестния слушател.

– Здрасти, Джо! Кърт е. Утре няма да мога да дойда на срещата. Обади се Пит, иска да се видим тази нощ.

– Сигурно е важно.

– Важно е. По-късно ще ти звънна.

Петнайсет минути по-късно се обади на Дзавала, докато шофираше по Белтуей към Вашингтон.

– Чаках да звъннеш. Не виждам как би могъл да се срещнеш с Пит тази нощ. Доколкото знам, той е в Японско море.

– Съжалявам за увъртанията. Всяка дума се подслушваше.

После му разказа за Карина и за намерението си да се подчини на исканията на похитителя.

– Ще се съглася с всичко, което кажеш, Кърт, но наистина ли мислиш, че ще помогнеш на Карина, като приемаш размяната?

– Не знам. Така може да се доближа до нея достатъчно, за да ѝ помогна. Фактът, че имам следа къде се намира мината, може да ми даде известно предимство.

– Съжалявам, че ти развалям настроението, но какво ще стане, ако просто са ти вдигнали мерника и хич и не мислят да преговарят?

– Обмислих и тази възможност. Налага се да поема този риск. А дотогава искам да откриеш мината. Това може да е нашият коз. Бързината е жизненоважна.

– Вече уредих хеликоптер и говорих със семейство Траут. Още призори ще вземем Саксън. А дотогава късмет!

– Благодаря! – отговори Остин. – Ще ми трябва.

Съобщи му, че Флаг ще поддържа връзка с него, и затвори. Паркира джипа в подземния гараж на НАМПД и хвана такси до „Линкълн Мемориал”. Пристигна там една минута преди изтичането на деветдесетминутния срок. Секунди след като таксито продължи по пътя си, голям черен кадилак спря до бордюра и задната врата се отвори. Отвътре излезе мъж и посочи към седалката.

Остин пое дълбоко въздух и влезе в колата. Мъжът се плъзна зад него и го притисна между себе си и още един пътник. Колата напусна паметника с голяма скорост и се вля в движението.

Мъжът отляво бръкна под якето си. Остин видя блясък на метал. Не разбра дали е нож или пистолет. Изруга наум лошата си преценка. Никъде нямаше да го водят. Просто щяха да го убият на място.

Той вдигна ръка, за да се предпази.

Нещо студено се притисна до врата му, а в ушите му отекна тихо изсъскване.

Пред очите му се спусна тъмна завеса.

Тялото му се отпусна, очите му се затвориха, а главата му клюмна. Единственото телата на мъжете от двете му страни му попречи да се прекатури.

Не след дълго колата летеше през предградията на Вашингтон към летището.

Многофункционалният хеликоптер „Макдонъл Дъглас MD 500” се стрелна през небето високо над залива Чесапийк. Тюркоазеният му корпус се къпеше в меката светлина на зората. Пред контролното табло стоеше Джо Дзавала. Гамей седеше на единичната седалка. Пол Траут беше опънал дългото си тяло на задния ред седалки, който делеше с чанти с оборудване за гмуркане.

Дзавала се взря в зеленикавия килим от дървета под тях, насечен от лентите на реката и залива и посочи с показалец.

– Ето тук се гмурнахме с Кърт, тук беше корабът – каза той. – Всеки момент ще стигнем Хавър дьо Грейс.

Белият връх на фара Конкорд изплува пред погледа им, а после и железопътният мост над устието на река Съскуехана.

Дзавала последва лентата на реката. Мътният воден път течеше на северозапад, прекъснат тук и там от каменисти острови. По двата бряга се разстилаха хълмисти обработваеми земи, сякаш излезли изпод четката на Грант Ууд.

Като се движеше с двеста и четирийсет километра в час, летателната машина бързо взе разстоянието до Харисбърг. Движението по пътищата все още не беше натоварено. На шестнайсет километра на север от купола на Капитолия хеликоптерът се отклони на изток, отдалечи се от реката и се приближи към една планинска верига. Мина над гъстите гори и разположените близо една до друга ферми и най-накрая се спусна през ранните утринни мъгли, за да кацне на една тревиста площадка.

Шевролетът събърбън втора ръка на Саксън беше паркиран на края на пистата. Когато колелата на хеликоптера докоснаха земята, Саксън включи двигателя и подкара колата. Събърбънът спря до хеликоптера. Саксън закрачи под въртящите се ротори, за да поздрави Дзавала и семейство Траут с енергично ръкостискане. Беше се издокарал като за сафари в Африка – с широки свободни панталони, жилетка с множество джобове и шапка със смъкната надолу и извита на една страна периферия.