Клайв Къслър - Навигаторът

– Тази статуя ! Сега си спомням. В Рим видях една такава. Донесли я от Картаген по време на Пуническите войни. Картагенците я използвали, за да принасят деца в жертва на Ваал. Затова вашата жрица, вашата светица, е била изпратена в изгнание. Защото е правела човешки жертвоприношения.

– Соломон е бил лицемер – рече остро Балтазар. – Той почитал старите богове, но когато свещениците му се надигнали срещу него, той отстъпил и се върнал към Йехова.

– Не искам да имам нищо общо нито с вас, нито с вашите зли богове. Искам да ме пуснете да си ида.

– Това не е възможно.

В очите на Карина проблесна зло пламъче. Тя грабна факлата от поставката ѝ и я насочи към лицето на Балтазар. Тази демонстрация на войнственост го накара да се разсмее.

– Оставете това нещо, преди да съм ви го взел!

– Ако не ме пуснете, ще унищожа прекрасната ви жрица!

Тя рязко се обърна и приближи факлата към подвързаните страници пергамент пред олтара.

Ръката на Балтазар се раздвижи със скоростта на кобра. Той дръпна факлата от Карина, преди сухите страници да се подпалят, и заби юмрук в лицето ѝ. Тя се свлече на пода.

Балтазар погледна към статуята. Скосените бадемови очи проблясваха на светлината. Ръцете посягаха напред, като че ли искаха да го прегърнат.

Той погледна към отпуснатото тяло на Карина и после пак към безмълвната статуя. Наклони глава, сякаш слушаше.

– Да – каза след миг. – Сега разбирам.

Остин влезе у дома, пусна чантата с оборудването си за гмуркане до самата врата и продължи към кабинета. Червената лампичка на телефона примигваше. Две съобщения. Той натисна бутона. Първото беше от Карина.

– Здрасти, Кърт! Часът е около един и половина и тъкмо излизам от „Мет”. Срещата мина страхотно! Нямам търпение да ти разкажа. Надявам се компютърното усилване на Навигатора да е довело до нещо. Сега ще хвана такси до гара „Пен”. До привечер би трябвало да съм се върнала. Ще ти се обадя, щом се кача на влака. Чао!

Той погледна към стенния часовник. Минаваше десет вечерта. Бибипкането, оповестяващо началото на второто съобщение, прекъсна мислите му. Може би и то беше от Карина.

Телефонното обаждане беше кратко и смразяващо.

– Добър вечер, господин Остин – каза металически глас. – Имаме нещо италианско, което ще искате да видите. Обадете се на този номер.

Гласът беше обработен със софтуер за промяна и звучеше като робот. От телефонния номер, изписан на мястото на информацията за обаждането, отговориха, че човекът е „ИЗВЪН ОБХВАТ”. Остин си спомни думите на Бък при сблъсъка им в двореца Топкапъ.

„Работодателят ми има други планове за нея.”

Карина така и не беше стигнала до гара „Пен”. Остин сви устни. Помъчи се да си спомни какво щеше да прави Карина през деня, с надеждата да намери нишка към изчезването ѝ. Карина не беше казала на никой друг, че ще ходи в „Мет”. Той си спомни, че сутринта я чу да прави последни уговорки по телефона със служителите от музея.

Остин понечи да вдигне телефона, за да се обади на Дзавала, но ръката му застина във въздуха. Гледаше слушалката така, сякаш се бе превърнала в гърмяща змия. После излезе на верандата.

Във въздуха се носеше лека, но не неприятна миризма на кал и гниещи растения. Нещастно влюбени жаби квакаха любовни песни насред хор от насекоми. Реката се бе превърнала в блед призрак под светлината на полумесеца. Остин си спомни човека, който бе наблюдавал къщата онази нощ, когато вечеря с Карина. Високото дъбово дърво, край което бе намерил отпечатъка, се очертаваше на фона на мътните отблясъци на реката.

Преследвачът не се бе задоволил само с това да ги дебне.

Остин прекоси обратно къщата и се качи в колата. Стигна до края на дългата алея, зави по пътя и измина осем километра. Спря, извади мобилния си телефон и въведе един номер по памет.

Отсреща се чу дълбок глас:

– Тук е Флаг.

– Имам нужда от помощ – каза Остин. – Можеш ли да дойдеш у дома? Вземи апарат за дезинфекция.

– Двайсет минути – отговори Флаг и затвори.

Навярно се намираше в Лангли. Остин нямаше представа къде живее старият му колега. Може би изобщо нямаше дом, с изключение на щабквартирата на ЦРУ, където прекарваше по-голяма част от времето си в посреднически мисии, които го отвеждаха по цял свят.

Остин се върна в къщата. Ядосваше се сам на себе си, задето не настоя Карина да остане настрана от всичко, макар че навярно това едва ли щеше да я предпази. Когато ставаше въпрос за сигурността ѝ, Карина не изпитваше и капка страх.