Клайв Къслър - Навигаторът

– Това е копие на финикийска карта на Соломоновата мина. Открито е при един документ на Томас Джеферсън.

– Джеферсън? Няма никаква логика.

– Надяваме се логиката да се изясни с времето. Какво мислиш за картата?

Саксън зачете финикийските символи на пергамента.

– Това показва къде точно се намира мината спрямо реката.

– Преди да изпаднем в екстаз, съм длъжен да посоча един проблем с тази хипотеза – охлади ентусиазма му Остин. – Съскуехана е широка километър и половина и не е особено дълбока – така казват местните. Гъмжи от бързеи и острови. Няма начин кораб от Тарсис да е стигнал толкова нагоре срещу течението.

– Но товарът може да е слязъл по течението – изтъкна Саксън. – По време на пролетното топене на снеговете реката навярно е била достатъчно дълбока, за да може някоя лодка да слезе по течението.

– Опасно, но възможно с правилната лодка – призна Остин.

– Правилната лодка се е наричала „Съскуеханов ковчег” – осведоми го Саксън с усмивка. – Пуснали са ги в действие през деветнайсети век. Пътували са с тях от окръг Щойбен, Ню Йорк, по течението до Порт Дипозит, Мериленд. Общо взето са представлявали големи понтонни салове, дълги двайсет и пет метра и широки към шест. Слизали са по време на пролетното топене на снега и са носели продукция за пазара. Разглобявали ковчезите, продавали дъските, а екипажите се връщали у дома пеша. Пътят бил осем дни с лодка и шест обратно пеша. Пренесли товари за милиони долари, преди железниците да ги изместят от бизнеса.

– Проста, но гениална концепция – отсъди Дзавала. – Финикийците може да са използвали същата техника за пренасяне на злато.

Саксън се разсмя от сърце.

– Хенри Райдър Хагард навярно се обръща в гроба си. Той, както и всички останали, е предполагал, че мините на цар Соломон се намират в Африка. 1

Дзавала се взираше в картите.

– И аз виждам един проблем. Мястото, отбелязано на старата карта, е покрито от вода.

Очите на Саксън се насочиха към мястото, което сочеше Дзавала.

– Така е. Това усложнява нещата.

– Не много – успокои ги Остин. – Предлагам утре да свикаме Отдела за специални задачи и да организираме подводно търсене. С хеликоптер разстоянието до Пустошта на свети Антоний е съвсем малко. Утре рано сутринта можем да сме там.

– Прекрасно! – възкликна Саксън. – Пак ще прегледам папируса и ще проверя данните от проучванията си, в случай че съм пропуснал нещо.

Остин замислено поглади брадичката си.

– Соломон си е създал много работа, за да скрие тази реликва от очите на човечеството.

Дзавала усети, че приятелят му е напълно сериозен.

– Да не се опитваш да кажеш, че май се опитваме да сграбчим тигър за опашката?

– Тъй да се каже. Да допуснем, че открием този предмет. Какво ще правим с него?

– Никога не съм се замислял за това – призна Саксън. – Религиозните артефакти често разбунват духовете.

– Точно това си мислех и аз – съгласи се Остин с безизразен тон, който накара челото на Саксън да се сбърчи. – Соломон може да е бил много по-мъдър, като е решил да скрие това нещо, отколкото сме ние сега, като се опитваме да го намерим.

1Хенри Райдър Хагард е автор на романа „Рудниците на цар Соломон”, издаден и в България. – Б. пр.

Карина се беше изтегнала на леглото и се взираше в тавана поради липса на по-интересни занимания. Внезапно чу леко почукване по вратата. Отиде да отвори и установи, че някой е оставил пред вратата кошница с дрехите ѝ. Тя взе бележката, оставена върху спретнато сгънатия куп.

„Скъпа госпожице Мечади,

Моля, заповядайте на вечеря, когато ви е удобно. Очаквам Ви.

В.Б.”

– Колко цивилизовано – измърмори тя и тръшна вратата.

Нямаше търпение да смъкне бялата рокля. Облече собствените си дрехи и това ѝ вдъхна усещане за сигурност. Знаеше, че е само илюзия, но въпреки това беше приятно. Отново прочете бележката. Предпочиташе да не прекарва с Балтазар и една секунда повече, но знаеше, че ключът към съдбата ѝ е в негови ръце.

Изправи рамене и тръгна с бойна стъпка през пустия коридор към двора. Там я очакваше пазач, за да я придружи до другото крило. Въведоха я в просторна трапезария в испански стил. Стените бяха покрити с бледа мазилка и украсени с цветни плочки и гоблени. В ъглите имаше високи теракотени урни.

Камериерът се приближи и настани Карина на маса, облицована с кожа и с крака от ковано желязо. Масата беше подредена за двама и осветена с железни свещници със сложни орнаменти.