Клайв Къслър - Навигаторът

1Колежът „Уилям и Мери” в Уилямсбърг, Вирджиния – Б. пр.

Саксън отключи вратата на къщата, която бе наел близо до залива, и щракна ключа на лампата. С широка усмивка, която разкри зъбите му, обяви:

– Добре дошли в Археологическа консервационна лаборатория „Саксън”.

Столовете и диванът в плесенясалата дневна бяха избутани до стените, за да направят място за пластмасов контейнер за боклук и две сгъваеми маси за пикник, опънати една до друга. На масите бяха разстлани слоеве дебела хартия, притиснати между два листа шперплат.

Двете части на амфората лежаха на дивана. Нашарената със зелени петна повърхност на елегантния заострен контейнер беше надупчена от корозията. Запечатаният горен край беше отрязан през гърлото и лежеше на няколко сантиметра от основната част. Остин взе от масата една ножовка и огледа зеленикавия прах, полепнал по зъбците.

– Виждам, че използваш най-фините и точни инструменти – отбеляза той.

– Всъщност са от „Хоум Депо” – отговори Саксън. Изглеждаше притеснен. – Знам, че ме смятате за вандал. Но имам богат опит в консервацията на артефакти в примитивни условия и не исках някой любопитен консерватор да ми задава въпроси. Имаше риск, но ако ми се наложеше да чакам, за да разбера какво има в тази делва, щях да откача. Бях много внимателен.

– На твое място може би и аз щях да направя същото – призна Остин и остави ножовката. – Сега се надявам да ми кажеш, че пациентът е умрял, но операцията е била успешна.

Саксън разпери ръце.

– Боговете на древна Финикия ми се усмихнаха. Успехът надмина и най-големите ми очаквания. В амфората имаше навит почти невредим папирус.

– Прекарал е дълго време под водата – каза Дзавала. – В какво състояние беше?

– Папирусът се съхранява най-добре в сух климат, като египетската пустиня, но амфората беше здраво запечатана, а папирусът – изолиран в кожен калъф. Надявам се на най-доброто.

Остин повдигна капака на контейнера за боклук.

– Още съвременна технология ли?

– Това е камерата ми за ултразвуково овлажняване. Листовете бяха прекалено крехки, за да ги разгърна, без да ги повредя, затова трябваше да ги овлажня. Сложих вода на дъното на контейнера, увих свитъка в листове попивателна хартия, сложих го в по-малък пластмасов контейнер, в който изрязах дупки, и затворих здраво капака.

– Тази измишльотина наистина ли работи?

– На теория. Ще видим какво ще стане – Саксън погледна към хартията и шперплата на масите.

– А това трябва да е твоят вълшебен йонен изсушител – предположи Остин.

– Когато навлажненият свитък стана достатъчно мек, за да работя с него, го притиснах между листове попивателна хартия и гортекс, който поглъща влагата. Тежестта на шперплата ще изглади страниците, докато папирусът стане готов.

– Видя ли нещо написано на папируса? – попита Остин.

– Понякога папирусът потъмнява на светлина, затова го развих на спуснати кепенци. Погледнах го на светлината на фенерче. Трудно ми беше да различа каквото и да било заради петната по повърхността. Надявам се, че след изсушаването ще изсветлеят.

– Колко още, преди да можем да ги погледнем? – попита Дзавала.

– Вече би трябвало да са готови. На теория.

От гърлото на Остин се изтръгна смях.

– От господин Саксън би излязъл чудесен служител на НАМПД, Джо.

– Съгласен съм – отговори Дзавала. – Той е новатор, изобретателен, не се бои да импровизира и е обигран във финото изкуство на ПСЗ.

– Моля? – попита Саксън.

– На испански: покривам си задника – поясни Дзавала.

Саксън подръпна края на мустака си като някой злодей от нямото кино.

– В такъв случай се радвам, че сте тук. Ако оплескам всичко, ще сме виновни поравно. – И изключи светлините на лампиона. – Господа, сега ще докажем, че финикийците са достигнали бреговете на Северна Америка векове преди раждането на Колумб.

Остин пъхна пръстите си под ръба на шперплата.

– Да започваме ли?

Внимателно повдигнаха горното парче шперплат и го оставиха настрана. После свалиха гортекса и пластовете попивателна хартия. Папирусът беше дълъг около четири метра и половина и се състоеше от отделни страници, приблизително трийсет сантиметра дълги и петдесет широки.

Страниците с назъбен край бяха удивително неповредени. На много места кафеникавата повърхност бе зацапана с тъмни петна. Написаното се виждаше тук-там, но голяма част от него се беше сляла с петната.