Клайв Къслър - Навигаторът

– Сега е твой ред да ме ободриш – въздъхна Остин и поклати глава.

– Мисля, че ще успея – каза Саксън и посочи към няколко неповредени части. – Свитъкът е бил увит много стегнато на тези места. Плесента не е успяла да се промъкне вътре. Тези редове описват първо слизане на суша. Капитанът разказва как са влезли в дълъг залив, почти като малко море, където вече не можел да усети мириса на океана.

Остин се заслуша внимателно.

– Чесапийк?

– Идеята не е лоша. Корабът хвърлил котва край един остров в устието на широка река. Менелик пише, че водата е повече кафява, отколкото синя.

– Когато днес излязохме в морето, забелязах, че водата е доста кална – включи се Дзавала. – И минахме покрай един остров близо до опитното поле Абърдийн.

Остин все още носеше картата на залива Чесапийк в пластмасов калъф. Извади я и я разпростря на пода. Взе назаем от Саксън един пастел и надраска хикс близо до Хавър де Грейс на устието на Съскуехана.

– Нашите финикийци са останали да чакат тук. Какво са направили с товара?

– Може би са го скрили в някоя златна мина – предположи Саксън.

– В книгата си изказваш хипотезата, че Офир се е намирала в Северна Америка. Нима ми казваш, че този товар е бил скрит в мината на цар Соломон?

– Когато за пръв път започнах да търся мината на Соломон, се съсредоточих върху областта край Чесапийк и Съскуехана – обясни Саксън. – Стотина години преди голямата златна треска в Калифорния през 1849 година съвсем близо до Вашингтон се е развивала голяма златодобивна дейност.

– Това го знаем – каза Остин.

– Телма Хъчинс спомена, че съпругът ѝ е знаел за златните мини – обади се Дзавала.

Саксън кимна.

– В началото на двайсети век покрай течението на Потомак е имало поне пет-шест мини – от Джорджтаун покрай парка „Грейт Фолс”. В Мериленд, от двете страни на Чесапийк, са били разработвани поне петдесет. Откривали златото в скалите на платото Пиемонт, което стига от Ню Йорк до Южна Каролина.

– Тази територия е доста обширна – отбеляза Остин.

– Съгласен съм. Започнах да търся доказателства за контакти между местните жители и финикийците. Открих ги не в Мериленд, а по на север, в Пенсилвания. Близо до столицата на щата, Харисбърг, откриха група камъни с издълбано финикийско писмо.

– Какви камъни? – попита Остин.

– Един човек на име У.У. Стронг събра около четиристотин камъка, открити близо до Микениксбърг в долината на Съскуехана. Доктор Стронг сметна, че знаците по тях са финикийски символи. Бари Фел смята, че писмото е баскско. Други смятат, че вдлъбнатините са естествени.

– Задръж така – каза Остин, отиде до джипа и се върна с плочката, която бе извадил от останките на кораба.

Челюстта на Саксън увисна чак до адамовата ябълка.

– Къде, за бога, го намери?

– Когато се гмурнах до кораба.

– Удивително! – промълви Саксън и взе плочката от Остин така, сякаш беше стъклена. Пръстът му проследи издълбаната линия. – Това е бет, финикийският символ за къща, който по-късно ще се превърне в гръцкото Б. Това свързва потъването на кораба с Микениксбърг.

Остин начерта на мястото на злополуката в залива втори хикс и трети – в устието на реката. Свърза ги с черта и я продължи нагоре по реката.

– В Микениксбърг следата изстива – каза той.

– Не е точно така. От години проучвам този район. Обиколих голяма част от него пеша и с кола. Няма да намерите друго място с по-обещаващо местоположение. – Той начерта с бързо движение кръг около един участък на север от Харисбърг. – Открай време се интересувам от Пустошта на свети Антоний заради слуховете за отдавна изчезнала златна мина. Има дори път с това име, който минава през Пустошта. Носят се много легенди за изоставени градове и миньорски села. Районът е изключително каменист – един от малкото, които не са били развити.

– Легендите са едно – върна го към действителността Остин, – а фактите са друго.

Саксън отново насочи вниманието си към папируса.

– В една незацапана част тук се споменава за мина – само това. Думите от двете страни са се размазали от плесента с изключение на една фраза, която описва речен завой, подобен на подкова.

Дългият пръст на Саксън проследи реката до един голям „U“-образен завой на Съскуехана.

– Пустошта на свети Антоний е на изток от завоя – обясни той и поклати глава. – Това е огромен участък. Можем да търсим години наред и пак да не открием нищо.

Остин извади от калъфа лист хартия и го сложи до картата. Една извита линия на листа съвпадаше с речния завой от картата. Други завъртулки обозначаваха планини и долини от източната страна на реката.