Клайв Къслър - Навигаторът

Балтазар пристигна след минута. Носеше черна вратовръзка, сякаш отиваше на официален бал.

– Госпожице Мечади, много мило, че решихте да ми направите компания – каза той със сърдечността на стар познат.

Карина се усмихна без капчица радост.

– А нима имах избор?

– Всички ние имаме избор, госпожице Мечади.

Балтазар щракна с пръсти и прислужникът напълни чашите им с вино. Балтазар вдигна чашата си в безмълвен тост и не изглеждаше притеснен, когато тя не обърна внимание на жеста. Карина боцна от салатата и благоуханната паеля, която ѝ сервираха. Бутна настрана плодовата пита за десерт, но с удоволствие отпи от еспресото си.

Двамата вечеряха мълчаливо, като стара семейна двойка, която вече няма какво да си каже. Балтазар попита дали ястието и виното ѝ харесват. Карина изсумтя в отговор.

– Добре – каза той и извади тънка пура. Запали я, без да откъсва поглед от Карина. – Имам въпрос – продължи той, а димът скри лицето му. – Вярвате ли в божественото предопределение?

– Не разбирам какво имате предвид.

– Говоря за това, че ходът на живота ни зависи не от нашите действия, а от съдбата ни.

– Теорията за предопределението не е някаква ваша оригинална философия – сряза го Карина и го погледна право в очите. – Вярвам, че всички ние сме отговорни за последствията от поведението си. Ако скочите от прозореца на някоя висока сграда, последствието ще бъде смъртта ви.

– Права сте. Нашите действия наистина влияят на живота ни. Но трябва да ви помоля да се замислите за необяснимите сили, които биха ме накарали да поискам да скоча от прозореца.

– Накъде биете? – попита Карина.

– Много е трудно да се обясни с думи. По-лесно ми е да ви го покажа, отколкото да ви кажа.

– Имам ли избор?

– В този случай не – призна той и стана от мястото си. Угаси пурата в пепелник и заобиколи масата, за да ѝ помогне да стане от стола си. После я придружи до галерията с портретите.

– Това са някои от предците ми – обясни той. – Забелязвате ли приликата?

Карина погледна към десетките портрети, окачени на стените в голямата стая. Повечето от мъжете бяха нарисувани в декоративна броня. Лицата в различните рамки често се различаваха физически, но в очите на много от тях, включително и женските, блестеше същият вълчи блясък като в тези на Балтазар, сякаш хищническите инстинкти у тях се предаваха чрез гените им.

– Да – отговори тя. – Забелязват се характерни семейни белези.

– Тази прекрасна жена е била графиня – каза той и се приближи към портрет от седемнайсети век на млада жена. – Тя е много специална.

Доближи лицето си на сантиметри от портрета и притисна гравираните табла от двете страни. Карина си помисли, че целува картината. Забелязал обърканото ѝ изражение, той обясни за скенера на очите и ръцете. Поведе я по стълбището към стоманената врата с ключалка, която се отваряше с комбинация.

Вратата се завъртя на пантите си. Карина се изненада при вида на стъклените витрини, подредени до стените.

– Прилича на библиотека – каза тя.

– В тази стая се намират семейните архиви на рода Балтазар. Тези томове съдържат нашата история отпреди повече от две хиляди години до този ден. Това е истинско съкровище, богатство от информация за интригите в Европа и Азия през цялото това време.

Той се приближи към дъното на библиотеката и отвори втора врата. Свали от аплик на стената една факла и я запали. Пламъкът на факлата освети извитите каменни стени на кръгла стая. Карина влезе вътре и зърна статуята, която я викаше с мълчаливия жест на протегнатите си ръце.

– Мили боже! Какво е това нещо?

– Древна статуя за жертвоприношения. Семейството ми я притежава от хиляди години.

Очите ѝ се плъзнаха по заострения нос и брадичка и по злобно ухилената уста – черти, които изпъкваха още по-силно под треперливата светлина на факлата.

– Отвратителна е!

– В очите на някои хора може и така да е. Всеки разбира красотата по своему. Но не статуята исках да ви покажа, а съкровището.

Балтазар пъхна факлата във висока метална поставка и се приближи към олтара. Повдигна капака на украсеното със скъпоценни камъни ковчеже и отвори дървената кутия вътре. После извади подвързани листове пергамент.

Карина не искаше да му достави удоволствието да прояви интерес, но не можа да сдържи любопитството си.

– Изглеждат много стари – каза тя.

– Те са на почти три хиляди години. Езикът е арамейски. Страниците са написани по времето на цар Соломон.