Клайв Къслър - Навигаторът

Точно двайсет и пет минути след обаждането на Остин две коли спряха на алеята. Флаг излезе от юкона. Строен млад мъж в работнически комбинезон излезе от камион със закрита каросерия и изрисувано на вратите име на компания за борба с вредителите.

Представи се като Човека-буболечка, сложи една алуминиева кутия на пода в кабинета и я отвори. Отвътре извади приспособление, което приличаше на зашеметител „Бък Роджърс” и насочи широкото му дуло към стените. Бавно се завъртя.

С бързи енергични движения Човекът-буболечка прегледа всички стаи на приземния етаж, а после се качи по витото стълбище към куличката със спалнята. След няколко минути се върна и се зае да опакова електронните си приспособления.

– Тук няма буболечки – каза той. – Цялата къща е чиста.

– Ами отвън? – попита Остин и посочи с палец към верандата.

Човекът-буболечка почука с показалец по дясното си слепоочие.

– Ох! Ама разбира се!

Той излезе на верандата и след секунди се върна.

– Долавям нещо от реката – съобщи той.

– Мисля, че знам откъде – каза Остин. Взе фенерче и поведе Флаг и Човека-буболечка към дънера на високия дъб. – Преди няколко дни един човек дебнеше тук през нощта – продължи той. – Намерих отпечатък от стъпка под това дърво.

Човекът-буболечка насочи зашеметителя си към мрежата от клони. На малкия екран се появиха цифри и пистолетът издаде серия от електронни пиукания.

Човекът-буболечка взе фенерчето и помоли Флаг и Остин да му помогнат. Те го повдигнаха до най-ниския клон и мъжът се покатери на дървото. Започна да човърка един дебел клон с джобното си ножче, а после слезе обратно и вдигна ръка към светлината на фенерчето. В дланта му лежеше черна пластмасова кутия, голяма колкото колода карти.

– Последен писък на модата. Може би дори след-последен. Активира се от човешки глас. Зарежда се със слънчева енергия. Тази джаджа е прихващала всяко ваше обаждане, все едно дали по стационарния телефон или по мобилния, и е прехвърляла разговорите към един пост за подслушване. Разговорите ви може да са били предадени къде ли не по света. Какво искате да направя с това нещо?

Флаг беше наблюдавал обезпаразитяващия процес, без да каже и дума, но сега наруши мълчанието си:

– Аз бих го върнал. Може да се окаже полезно, ако искаш да разпространиш малко дезинформация.

– Лично аз си мислех да изпратя с него две-три изискани обръщения до подслушвателния пост – измърмори Остин, но знаеше, че предложението на Флаг е по-добро.

Човекът-буболечка се покатери отново на дървото. Флаг погледна към клоните и каза:

– Някой е положил доста труд, за да си напъха носа в твоите работи. Мислех, че откакто се премести в НАМПД, най-голямата ти тревога е да броиш рибите.

– Няма да повярваш колко са големи някои от океанските риби – отбеляза Остин. – Когато приятелят ти приключи, ще отворим по една бира и ще ти разкажа всичко.

Специалистът по обезпаразитяване скочи от дървото. Събра си инструментите, качи се в камиона и отпраши. Остин извади от хладилника две бутилки „Сам Адамс” и двамата с Флаг се настаниха в кожени столове в кабинета. През следващия час Остин посвети Флаг в събитията от нападението над контейнеровоза до днешния ден.

Флаг остави широката си уста да се извие в лека усмивка, макар че иначе лицето му остана безизразно.

– Мините на цар Соломон! В сравнение с твоята работа, Остин, моята е горе-долу толкова вълнуваща, колкото разпределението на пощата.

После отново стана сериозен.

– Наистина имаш работа с противници тежка категория. Значи мислиш, че този Балтазар държи момичето ти?

– Следите му са навсякъде още от самото начало.

– Какво мога да направя?

– Опитай се да разбереш къде прекарва времето си.

– Веднага ще се заема. Нещо друго?

– Чакай.

Остин взе телефона, включи го на говорител и въведе номера, оставен от похитителите.

– Чакахме те – каза странният глас.

– Не бях в града. Какво е това италианско нещо, за което споменахте?

– Ти го познаваш като Карина Мечади. В добро състояние е. Засега. Не мога да гарантирам за здравето ѝ в бъдеще.

– Колко искате?

– Не „колко”, а „кого”. Готови сме да я разменим за теб.

– Гаранции?

– Само в идеален свят. В момента твоят хич не е идеален.

– Какви са условията?

– Да си пред мемориала „Линкълн” точно след деветдесет минути. Не бива да те придружава никой. Не се опитвай да носиш проследяващи устройства. Ще те проверим.