Клайв Къслър - Навигаторът

– Кой е авторът? – попита Карина.

– Матриархът, положил началото на рода Балтазар. Името на тази жена е загубено във времето. Тя говори за себе си – останалите също говорят така за нея – като за „жрицата”. Искате ли да чуете какво е написала?

Карина вдигна рамене.

– И бездруго нямам какво да правя.

– Мога да изрецитирам съдържанието наизуст. На първата страница Жрицата се представя. Била езическа жрица и любима наложница на Соломон. Родила му момче, което нарекли Мелкарт. Както вече споменах, Соломон бил непостоянен мъж. По-късно бил запленен от Савската царица.

– Моята прародителка! – каза Карина.

– Точно така. Родило им се момче, което нарекли Менелик. Соломон дал жрицата за прислужница на Савската царица. Тя нямала друг избор освен да се подчини. Момчетата израснали заедно, но Менелик си останал любимият син. Когато станали юноши, по заповед на майка си Мелкарт убедил своя полубрат да открадне от Храма ценен предмет. Накрая Менелик го върнал, а баща им простил и на двамата. Само че ги пратил в редовете на финикийската флота при приятеля си Хирам.

– Какъв е бил този ценен предмет?

– Ковчегът на завета. И нещо още по-важно: Десетте божи заповеди, които се съхранявали в кивота.

– Глинените плочки, които Мойсей донесъл от планината?

– Не. Тези били от злато. В Библията за тях се говори като за Златния телец. Казват, че Мойсей ги унищожил, но това не е истина

– Защо Мойсей би поискал да ги унищожи?

– Заповедите били написани тогава, когато старите религии постоянно се променяли. Плочките щели да привлекат вниманието на хората, преди Мойсей да успее да го насочи към религията, която проповядвал.

– Очевидно плочките не са били унищожени.

– Останали скрити до времето на Соломон. Той гледал на тях като на потенциална беда, но се боял да унищожи такива свещени предмети. Наредил на Менелик да отнесе Десетте божи заповеди в Офир и да ги скрие. Жрицата изпратила Мелкарт да вземе златните плочи. Двамата полубратя се сбили. Менелик убил Мелкарт, превзел кораба му и се отправил към дома, за да разкаже на баща си за битката. Соломон прогонил майката на Мелкарт, за която подозирал, че настройва поданиците му срещу него и се опитва да възстанови старата езическа религия.

– Къде е мястото на Навигатора във всичко това?

– От информаторите си жрицата разбрала, че Соломон е поръчал две статуи на Менелик и е изваял в бронза карти, които показват пътя към Офир и плочките. По-подробна карта, начертана на папирус, била загубена, докато братята се били.

– Защо две статуи?

– Соломон бил колкото мъдър, толкова и предпазлив. Сложил статуите на портите на храма си. Скрити пред погледа на всички.

– А жрицата?

– В изгнание, тя кипяла от гняв заради смъртта на единствения си син от ръцете на Менелик, сина на Савската царица. Смятала, че самата тя е трябвало да стане жена на Соломон и че Десетте божи заповеди и силата, която носели, по право ѝ принадлежат. Натоварила сина си Мелкарт със задачата да си възвърне съкровището и да си отмъсти на потомците на Соломон и Савската царица. Той не успял, но предал този завет на следващото поколение. Годините минавали и постепенно основната цел станало възвръщането на плочките, преди някой да е узнал за съществуването им. Била организирана система от Наблюдатели, разпръснати по цял свят, за да попречат на разкриването на тайната.

– Каква е вашата роля във всичко това?

– Баща ми ме натовари с тази задача. Като последна издънка на рода Балтазар на мен се пада да изпълня обета, направен преди векове.

– Ето значи какво било. Ще отмъстите за тази жрица, която сега е само прах. Вярвате, че съм потомка на Савската царица и смятате да ме убиете.

– Предпочитам да не го правя. Имам предложение. Искам да продължа рода Балтазар. Какъв по-добър начин от това да слеем двете си кръвни линии в една?

В сините очи на Карина се изписа смайване.

– Не говорите сериозно. Мислите, че аз…

– Не говоря за брак по любов – прекъсна я Балтазар. – Мислете за това като за делово предложение.

– И ще си поставите за задача да ме убиете веднага щом родя така наречения ви наследник?

– Това зависи изцяло от вас.

– Тогава ме убийте още сега. Мисълта за докосването ви ме отвращава.

Тя се опита да го заобиколи. Той ѝ препречи пътя. Тя инстинктивно се обърна и потърси с поглед място, където да избяга; погледът ѝ падна върху лицето на статуята, осветено от трепкащата светлина на факлата.