Клайв Къслър - Навигаторът

Саксън приличаше на дете, получило за рождения си ден чифт чорапи.

– Мамка му! Плесенясал е!

Неудържимото му въодушевление се беше сблъскало с реалността. Той отправи безизразен поглед към папируса, приближи се до един прозорец и се загледа в залива. Остин обаче нямаше да му позволи да рухне. Той отиде до кухненския бокс и наля три чаши вода. Върна се, даде една на Дзавала и една на Саксън и вдигна третата.

– Не сме пили в чест на мъжа, отдал живота си, за да извади този папирус от мокрия гроб.

Саксън схвана намека. Неговото разочарование не представляваше нищо в сравнение с живота на гмуркача, който бе намерил потъналия кораб и бе извадил амфората.

– За Хъч и неговата прекрасна вдовица – каза той и тримата се чукнаха.

После отново се скупчиха около папируса.

Остин посъветва Саксън да се съсредоточи.

– Засега забрави за написаното и ни кажи за характеристиките на самия папирус.

Саксън взе една лупа и погледна през нея.

– Произвеждали са папируса от растения, които се срещат в района на Нил – обясни той. – Тези листове са от най-високо качество – може би от ленти, извадени от сърцевината на растенията, почистени и оформени на ивици, разстлани под прав ъгъл едни върху други. Мастилото също е било от изключително качество. Използвали са пигменти и клей и са писали с четчици от тръстика, което придава на написаното завършен вид.

– Сега ни кажи за писмото – подкани го Остин. – Със сигурност ли е финикийско?

Саксън спокойно огледа папируса.

– Несъмнено. Финикийската азбука от двайсет и две букви е най-големият дар, който тази култура е поднесла на света. Самата дума „азбука” е комбинация от първите две букви. Арабският, иврит, латинският, гръцкият и накрая английският – всички те водят потеклото си от финикийския. Финикийците са писали отдясно наляво, без разстояния между думите, защото са използвали съгласни. Вертикалните чертички играят ролята на пунктуация – разделят изреченията и думите.

– Забрави това, което не можем да прочетем – подкани го Остин. – Започни с това, което можеш. Дори в Розетския камък е имало липсващ текст.

– Трябвало е да станеш мотивационен терапевт – измърмори Саксън.

Взе една тетрадка и химикалка и се наведе над единия край на папируса. Облиза устните си, надраска нещо в тетрадката си и продължи към следващия текстови фрагмент. Понякога разглеждаше една-единствена дума, друг път се взираше в няколко реда текст. Мърмореше си тихичко, докато се движеше надолу по папируса.

Най-накрая вдигна глава. В очите му светеше триумфален блясък.

– Готов съм да те целуна , старче!

– Никога не целувам никого, който има мустак, бил той мъж или жена! – отговори Остин. – Сега, ако обичаш, ни кажи какво пише.

Саксън почука с нокът по тетрадката.

– Първият фрагмент е написан от Менелик, който описва себе си като любимия син на цар Соломон. Говори за мисията си.

– Менелик е синът и на Савската царица, нали? – попита Остин.

– Не се учудвай, че не споменава за нея. Соломон е имал много съпруги и наложници – той посочи към няколко реда от текста. – Тук пише, че е благодарен за доверието. Това се повтаря няколко пъти и ми се струва извънредно интересно.

– В какъв смисъл? – попита Остин.

– Според легендите, когато Менелик бил млад, той и неговият полубрат, синът на прислужницата на Савската царица, откраднали Ковчега на завета от Соломоновия храм и го отнесли в Етиопия, за да положат началото на царска династия от Соломоновия род. Има хора, които смятат, че са го направили със съгласието на Соломон и че е било изработено копие, което да заеме мястото на истинския кивот. Една от историите гласи, че Менелик отнесъл свещената реликва в Етиопия. Друга казва, че изкупил греха си, защото измъчван от вина, върнал кивота и Соломон му простил.

– Соломон също е практикувал мотивационна терапия – заключи Остин. – Има ли по-подходящ човек, на когото да се довери, от някой, който се опитва да компенсира някакво минало прегрешение?

– Соломон наистина е бил мъдър. На папируса има фрагменти от текст, които подсказват, че Менелик е носел товар с неизмерима важност.

– Нищо по-конкретно ли няма? – попита Остин.

– За жалост не. Останалата част от папируса е общо взето корабни данни за пътуването. Менелик е авторът, което означава, че навярно той е бил капитанът. На няколко места се повтаря думата „скити”. Финикийците често използвали наемници, за да защитават корабите им. Споменава се за „Големия океан”, има наблюдения за времето, но главната част от тези морски данни не може да се разчете заради плесента.