Клайв Къслър - Навигаторът

Балтазар сякаш четеше мислите ѝ. Той беше познавач на човешките характери и не се опита да завърже разговор по време на храненето – само я попита дали храната ѝ харесва. Когато се нахрани, Карина пресуши чашата си с вода и бутна чинията си настрана.

– Изпълних своята част от уговорката – каза тя.

– Така е – кимна Балтазар. – Сега и аз ще изпълня моята. Историята започва преди три хиляди години със Соломон.

– Цар Соломон?

– Самият той. Синът на Давид, царят на земите, в които влиза държавата, която днес познаваме като Израел. Според Библията Соломон е посетен от царицата на място, наречено Сава. Тя чула за мъдростта на Соломон и била любопитна. Когато пристигнала, била впечатлена не само от мъдростта, но и от богатството му. Двамата се влюбили един в друг. Той дори написал няколко еротични поеми, за които някои хора вярват, че са били посветени на нея, поне отчасти.

– „Песен на песните” – досети се Карина.

– Точно така. Жената от поемите се представя: „Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава.”

– Тя е дошла от Африка – каза Карина.

– Така изглежда. В Библията я споменават малко. Коранът е по-подробен, а арабските хронисти, както и средновековните, подхващат тази нишка. Савската царица и Соломон се женят, тя му ражда син, а после се връща в родината си. Той има много съпруги, наложници и деца. Тя става още по-могъща и още по-богата.

– А синът?

– Според легендата отива при майка си и става цар.

– Красива приказка – отсече Карина. – А сега, може ли да ме освободите от гостоприемството си и да напусна това място?

– Но това е само първата част от историята – възпротиви се Балтазар. – От любовната връзка между Соломон и прислужницата на Савската царица също се ражда син. Той умира млад, но потомците му оцеляват. Преместват се в Кипър, където създават корабостроителен бизнес и се свързват с водачите на Четвъртия кръстоносен поход. След падането на Константинопол се преместват в Западна Европа и приемат испанско име.

– Балтазар – каза Карина.

– Точно така. За жалост, аз съм последният мъжки наследник на рода Балтазар. С моята смърт той също ще загине.

„Колкото по-скоро, толкова по-добре” – помисли си Карина и от устните ѝ се изтръгна крайно неженствен смях.

– Нима ми казвате, че сте потомък на Соломон?

– Да, госпожице Мечади. Както и вие.

– Вие сте още по-луд, отколкото си мислех, Балтазар!

– Изслушайте ме, преди да започнете да поставяте диагнози за психическото ми състояние. Синът на Соломон и Савската царица станал цар на Етиопия. Потомците му управлявали векове наред.

– Родена съм в Италия, но майка ми е разказвала историята за Менелик, царя на Етиопия. Това какво общо има?

– Значи знаете за Кебра Нагаст. Този свещен документ разказва историята на Савската царица и Менелик.

Сега Карина се озова на по-несигурна почва.

– Чувала съм името, но никога не съм го чела. Възпитана съм като католичка.

– Смята се, че Кебра Нагаст е бил открит през трети век в библиотеката в Константинопол. Може да е бил написан по-късно, но това няма значение. Ако го бяхте чели, щяхте да знаете, че в книгата се разказва историята на Соломон и Мекада, Савската царица. Дадох името „Мечади” на експерт по ономастика, науката за имената. Той удостовери, че фамилното ви име е производно от „Мекада”.

– Това нищо не доказва! По тази логика всяко момче на име Джийзъс или Кристиан може да твърди, че е потомък на Спасителя.

– Съгласен съм, но има още една подробност. По чашата, от която пихте, когато изложихте Навигатора на пиедестала, полепнаха частици от вашето ДНК. Пратих пробата за анализ на три различни лаборатории, за да няма никакво съмнение. И в трите случая резултатите бяха едни и същи. Във вашето и в моето ДНК се съдържат еднакви части. Смятам, че тази еднаквост идва от Соломон – вие сте я наследили от Савската царица, аз от прислужницата ѝ. Ще изпратя резултатите в стаята ви, за да ги видите лично.

– Лабораторните резултати могат да се фалшифицират.

– Така е. Но тези не са – усмихна с той. – Затова не смятайте, че ви държа затворена. По-скоро става въпрос за семейно събиране. При първата ни среща ми казахте, че бихте искали да вечеряте с мен. Ще вечеряме в шест часа.

Докато Балтазар се отдалечаваше, Карина извика:

– Чакайте!

Балтазар не беше свикнал някой да му дава заповеди. Той се обърна и по лицето му премина гневна искра.

– Да, госпожице Мечади?

Тя задърпа роклята си. Щом Балтазар смяташе, че е потомка на царица, значи щеше да се държи като царица.