Клайв Къслър - Навигаторът

– Вие да черпите и този път.

– Ей богу! Остин, много сте жесток! Как само се възползвате от човек в такова отчаяно положение – измърмори Саксън и завъртя единия край на мустака си.

После се ухили, провикна се към бармана и вдигна три пръста във въздуха.

Камериерът на Балтазар се запъти по облицования с тъмна ламперия коридор и спря пред дебела дъбова врата. Почука внимателно, крепейки подноса в едната си ръка. Никой не отговори. Устните му се разтвориха в лека усмивка. Знаеше, че Карина е в стаята, защото самият той бе пренесъл безчувственото ѝ тяло там от хеликоптера.

Извади ключ от джоба си, отключи вратата и я бутна.

Карина стоеше от другата страна на прага. Лицето ѝ бе разкривено от ярост. Стискаше тежката месингова основа на настолната лампа без абажур така, сякаш бе тояга. Бе подготвена да халоса първия, когото зърне. Не очакваше това да е човек, който държи поднос с чаша и кана от фин порцелан.

Без да сваля лампата, тя попита:

– Кой ме е съблякъл?

Камериерът отговори:

– Една жена от персонала. Изпраха дрехите ви. Господин Балтазар реши, че ще ви е по-удобно, ако облечете нещо чисто, докато изсъхнат.

– Можете да кажете на господин Балтазар, че си искам дрехите веднага!

– Можете да му го кажете лично – отговори камериерът. – Очаква ви в градината. Няма нужда да бързате, така каза. Елате, когато се почувствате готова. Може ли да оставя този поднос?

Карина го погледна гневно, но отстъпи настрана и му позволи да влезе в спалнята. Той остави подноса на една малка масичка. Без да откъсва поглед от лампата, излезе заднишком от стаята, като остави вратата отворена.

Карина се бе събудила преди няколко минути, за да установи, че се намира в непознато легло. Спомни си сладката миризма в таксито. Отметна завивките и установи, че е само по бельо. Започна да търси дрехите си из луксозната спалня. Единственото, което намери, беше дълга бяла памучна рокля с кръгло деколте, окачена в един шкаф.

Като я държеше в ръка, тя се огледа наоколо. Ако се изключеха решетките на прозорците, спалнята можеше да мине за стая в луксозен хотел. Карина се приближи до прозореца и тъкмо изучаваше грижливо поддържаната морава, когато чу почукване. Навлече роклята и грабна лампата.

След оттеглянето на камериера тя излезе в коридора и проследи с поглед как силуетът му изчезва в друг коридор. Върна се в спалнята и затръшна вратата зад гърба си. Ръцете ѝ трепереха от напрежение. Тя остави лампата, отпусна се в едно от луксозните кресла и заплака.

Бушуващият у нея гняв, който ѝ бе вдъхнал смелост да се подготви да нападне камериера, бе изчезнал. Тя избърса очите си и влезе в банята, където изми лицето си и среса разрошената си коса. Отпи голяма глътка чай, излезе в коридора и тръгна в посоката, в която се бе отдалечил камериерът, до две отворени врати, които водеха към вътрешен двор. Когато излезе навън, я обля ослепителна слънчева светлина. Карина се огледа.

Намираше се в прекрасна градина. Фонтан, в центъра на който се издигаше статуя на гола жена, заобиколена от голи херувими, пръскаше прохлада. Очите на Карина обаче се стрелнаха към Балтазар, който режеше цветя от една от лехите, заобикалящи фонтана.

Балтазар беше облечен неофициално, в бели панталони и черна риза с къс ръкав. На краката си носеше еспадрили. Когато Карина се появи в градината, той се усмихна и се приближи към нея, за да ѝ поднесе букет цветя.

Карина скръсти ръце на гърдите си.

– Не ви искам цветята. Къде се намирам?

Той остави букета на една мраморна пейка.

– Вие сте моя гостенка, госпожице Мечади.

– Не искам да съм ви гостенка! Настоявам да ме пуснете!

Все още усмихнат, Балтазар погледна към нея така, сякаш бе колекционер на пеперуди, открил рядък екземпляр.

– Високомерна... Властна... Точно това очаквах от една потомка на Мекада.

Този отговор обърка Карина. Гневът ѝ отстъпи място на смущение.

– За какво говорите?

– Ще ви направя едно предложение – той посочи към кръгла мраморна маса. – Да пийнем по нещо и да хапнем тапас, и ще ви разкажа историята.

Карина огледа градината. Двама мъже в черни униформи стояха до врата, която може би водеше вън от двора. Невъзможно бе да избяга. Дори да успее да се измъкне от това място, какво? Нямаше представа къде се намира. Щеше да е по-добре да изчака удобен момент. Тя тръгна към масата и седна с изправен гръб.

Камериерът се появи като по магия с кана в ръка и напълни водните им чаши. Последваха няколко блюда. Карина смяташе само да си боцне малко, вместо да приеме гостоприемството на Балтазар, но установи, че умира от глад. Изяде това, което сложиха пред нея, и се оправда пред себе си, че има нужда от сила. Не докосна розето. Искаше умът ѝ да е ясен, за да се справи с това, което я очаква.