Клайв Къслър - Навигаторът

„Уважаеми Кърт, съжалявам за амфората. До 18.00 часа ще съм в „Тайдуотър Грил”. Аз черпя. А.С.”

Остин подаде бележката на Дзавала, който я прочете и се усмихна.

– Приятелят ти казва, че той черпи. Какво по-хубаво от това?

Остин седна зад волана и пое към брега. Беше видял табелата за „Тайдуотър” на влизане в града и си спомняше как да намери ресторанта с изглед към залива. Двамата с Дзавала влязоха в бара и завариха Саксън погълнат от риболовна дискусия с бармана. Когато видя Остин, той се усмихна и се представи на Дзавала. Предложи им да опитат бира от една местна пивоварна и тримата занесоха чашите си на една странична маса.

Остин не обичаше да губи, но не се и вкисваше, когато се случеше. Повдигна чашата си за тост.

– Поздравления, Саксън. Как успяхте?

Саксън отпи от бирата и избърса пяната от мустаците си.

– Черна работа и късмет – отговори той. – Смятах да се съсредоточа върху този район. След като подпалиха кораба ми, насочих вниманието си от западния бряг на Северна Америка към източния.

– Защо смятате, че е било палеж? – попита Остин.

– Няколко дни преди пожара получих от един брокер предложение за купуване на кораба. Казах, че това е научен проект и не се продава. По-късно същата седмица подпалиха кораба.

– Кой беше купувачът?

– Запознахте се с него при разбулването на Навигатора. Виктор Балтазар.

Остин си спомни гневния поглед на Саксън, когато Балтазар влезе в склада на „Смитсониън”.

– Разкажете ни с какво Чесапийк привлече вниманието ви – подкани го той.

– Открай време смятам, че съществува макар и малка възможност районът на Чесапийк да е Офир заради златните мини в областта. Съскуехана също ме заинтригува. Преди няколко години там, близо до реката, в Микениксбърг, Пенсилвания, бяха открити плочи със знаци, които може да са финикийско писмо.

– Какво ви насочи към Телма Хъчинс?

– След като откраднаха Навигатора, бях съкрушен. Не знаех какво да правя, затова дойдох тук и започнах да наобикалям центрове за гмуркане и исторически общества. Съпругът на Телма или по-вероятно помощникът му може да са се раздрънкали пред някого. Започнах да дочувам слухове за потопен кораб със съкровища. Чух за Телма и я издирих. Тя ми предложи да взема амфората. Очевидно не можа да устои на чара ми.

– Очевидно – измърмори Остин. – Как ни открихте?

– Ако НАМПД иска да остане незабележима, предлагам да си боядисате автомобилите в цвят, който няма да привлича толкова внимание, вместо в това прекрасно тюркоазено. Бях тръгнал да закуся, макар и късно, когато видях колата ви. Проследих ви до работилницата за лодки, видях как разтоварвате оборудването, наблюдавах колата ви и накрая ви проследих до къщата на Телма. Сега може ли и аз да ви задам един въпрос? Откъде разбрахте за кораба?

Остин му разказа за идентичния Навигатор в Турция и за картата, гравирана на статуята.

Саксън захихика.

– Значи ключът е бил една проклета котка! Още от самото начало подозирах, че статуята не е само една. Мислех, че са били две и са охранявали входа на някой храм.

– Соломоновия храм? – припомни си Остин разговора с Никърсън.

– Много е вероятно да е бил той – съгласи се Саксън и сбърчи чело. – Чудя се защо хората, откраднали оригиналната статуя, не са стигнали до потъналия кораб.

– Може да не са толкова умни, колкото нас – предположи Остин. – Амфората е у вас. Какво смятате да правите с нея?

– Отворих я. В момента проучвам съдържанието ѝ.

– Не си губите времето. Какво имаше вътре?

– Отговорът зависи от вас, Кърт. Надявам се, че ще можем да се споразумеем. Ще ми се отрази добре, ако мога да използвам архивите на НАМПД. Не ме интересуват нито златото, нито съкровището. Само знанието. Искам да открия Савската царица повече от всичко на света. С готовност признавам, че съм обсебен от нея.

Остин изви устни в гримаса и се обърна към Дзавала:

– Мислиш ли, че трябва да сключим сделка с тоя съмнителен тип?

– Пфу! Кърт, знаеш, че си умирам за романтика. Гласувам за него с две ръце и два крака.

Остин вече бе взел решение. Помощта на НАМПД щеше да е малка цена за експертните знания на Саксън. Възхищаваше се от находчивостта на писателя, както и от упоритостта му.

Той измери Саксън с втренчен поглед.

– Ще направя вота единодушен, но при две условия.

Лицето на Саксън помръкна.

– Какво е първото ви условие?

– Да ми кажете какво сте намерили в амфората.

– Папирус – отговори веднага Саксън. – Второто условие?