Клайв Къслър - Навигаторът

Пол се обърна към Анджела. Искаше да се извини за лекцията за науката, която бе изнесъл на младата жена.

– Госпожица Уърт може да обясни.

Анджела започна с готовност:

– Според нас Луис се е отправил на тайна мисия, за да предаде важна информация на Джеферсън. Затова са го убили, но Зеб Моузес е заминал за Монтичело, за да изпълни мисията докрай. Джеферсън го е възнаградил, като му е дал работа и свобода.

– Интересна теория – поклати глава Емерсън по начин, който показваше, че е скептичен, без да е груб. – Каква информация може да е поверил Луис на младия Зеб?

Гамей не искаше да издадат намеренията си и се намеси, преди Анджела да успее да отговори:

– Според нас е било карта.

– Карта на какво?

– Нямаме представа.

– За мен това е нещо ново – каза Емерсън. – Но слушайте, наистина ме заинтригувахте. Никога не съм си представял, че Зеб може да е бил забъркан в някакви шпионски авантюри. – Погледна към часовника си и стана от стола. – Извинявам се, че съкращавам тази запленяваща дискусия, но имам среща с един от потенциалните ни дарители.

– Напълно разбираме – отговори Пол. – Оценяваме, че ни отделихте от времето си.

– Няма нищо – каза Емерсън, докато водеше гостите си към вратата.

Емерсън може и да беше приключил, но Анджела – не.

– О, почти забравих, господин Емерсън – каза тя. – Случайно да сте чували за Джеферсъновото общество на артишока?

Емерсън спря с ръка на дръжката на вратата.

– Не – отговори той. – Никога! С градинарство ли е свързано?

– Може би – вдигна рамене Анджела.

– Ще трябва да проуча този въпрос.

Емерсън наблюдаваше от входа как посетителите му се качват в хъмвито и се отдалечават. На лицето му бе изписана огромна тревога.

Той се върна с бърза крачка в кабинета си и набра един телефонен номер.

Отговори му мъжки глас, сух и прекъсващ:

– Добро утро, Чарлс. Как си?

– Бил съм и по-добре. Хората, които вчера се обадиха и попитаха за Зеб Моузес, току-що си тръгнаха от библиотеката. Двама души от НАМПД и една млада жена от Философското общество.

– Приемам, че си използвал усъвършенстваното си умение да водиш разговор, за да ги отклониш от вярната следа.

– Мислех, че се справям, докато младата жена не ме попита за Обществото на артишока.

В продължение на няколко секунди на другия край на линията се възцари тишина. А после студеният сух глас отсече:

– В такъв случай ще свикаме събрание.

– Ще се заема – обеща Емерсън.

Затвори и няколко мига остана загледан пред себе си. После се сепна и набра първия номер от един списък, който пазеше единствено в паметта си.

Докато очакваше първият човек да му отговори, в главата му изплува един образ: огромно кълбо прежда, което се разплита.

– Какви са първите ви впечатления? – попита Пол, когато оставиха Монтичело зад гърба си.

– Любезен, но не съвсем откровен – отговори Гамей.

– Крие нещо – съгласи се Анджела.

– Наблюдавах реакцията му, когато спомена за Обществото на артишока – каза Пол. – Приличаше на елен, попаднал в светлината на фарове.

– И аз го забелязах – потвърди Гамей. – Въпросът на Анджела определено привлече вниманието му. Може би трябва да се разровим по-сериозно в това малко общество. Някой познава ли експерт по артишока?

– Познавам един човек, който прави проучвания за книга за артишока – отговори Анджела. – Ще му се обадя.

Стокър си беше у дома и се зарадва да чуе гласа на Анджела.

– Добре ли сте? Чух за убийството в библиотеката и се опитах да се свържа с вас в дома ви.

– Добре съм. По-късно ще ви разкажа. Трябва да ви помоля за една услуга. Докато правехте проучването, случайно да сте се натъкнали на някаква информация за нещо, наречено Общество на артишока?

– Тайният клуб на Джеферсън?

– Точно той. Какво знаете за него?

– Споменават го в една статия на Вирджинския университет за тайните общества. Не съм се интересувал по-подробно, защото не ми се стори интересно.

– Знаете ли кой е написал статията?

– Един професор от Вирджинския университет. Ще ви дам името и телефона му.

Тя набързо записа данните, обеща на Стокър, че ще поддържат връзка и съобщи за откритието си на двамата Траут. Без да губи време, Гамей се обади на професора.

– Добри новини – каза тя, след като затвори. – Професорът с удоволствие ще ни приеме между лекциите, но трябва да побързаме.

Траут натисна газта и колата набра скорост.

– Следваща спирка: Вирджинския университет.