Клайв Къслър - Навигаторът

– Приятно ми е – каза той с широка усмивка и продължи с мекия провлечен акцент на хората от Вирджиния: – Казвам се Чарлс Емерсън. Джейсън Паркър, с когото сте разговаряли, пренасочи въпросите ви към мен. Добре дошли в библиотеката „Джеферсън”!

Емерсън имаше дълбок глас и любезните маниери на южняшки джентълмен. По махагоновата му кожа буквално нямаше нито една бръчка, с изключение на линиите от смях в ъгълчетата на очите. Изпълваше костюма си със здравата физика на човек, който тренира редовно, но стоманеносивата му коса подсказваше, че може да е прехвърлил шейсетте.

Гамей го запозна с Пол и Анджела.

– Благодаря, че ни приехте – любезно му каза тя.

– Няма за какво. Джейсън ми каза, че работите в Националната агенция за морско и подводно дело?

– Двамата с Пол работим за НАМПД. Госпожица Уърт е изследовател от Американското философско общество.

Емерсън вдигна вежди.

– За мен е чест! Постиженията на НАМПД са известни на всички. А Философското общество е една от перлите в короната на науката в тази страна.

– Благодаря! – каза Анджела и се огледа. – И вашата библиотека е впечатляваща.

– Много се гордеем със сградата си – отвърна Емерсън. – Построяването ѝ струваше пет и половина милиона долара. Открита е през 2002 година. Разполагаме с място за двайсет и осем хиляди тома, както и с многобройни читални и мултимедийно оборудване. Ще ви разведа.

Емерсън им показа читалните и зоните за проучвания, а после ги поведе към просторния си кабинет. Покани ги да седнат и се настани зад голямо дъбово бюро.

– Не съм сигурен с какво тази библиотека може да е от полза за НАМПД – започна той. – Хълмовете на Вирджиния са далеч от океана.

– Забелязахме – усмихна се Гамей. – Но може би ще ни помогнете повече, отколкото предполагате. Мериуедър Луис е оглавявал експедиция до Тихия океан по заповед на Томас Джеферсън.

Дори да мислеше, че това обяснение няма нищо общо с въпроса, Емерсън не го показа.

– Мериуедър Луис... – повтори той замислено. – Интересен човек.

Анджела не можа да се сдържи.

– Всъщност повече се интересуваме от прислужника му – младеж на име Зеб Моузес, който е бил заедно с Луис по време на смъртта му.

– Джейсън ми каза, че по телефона сте питали за Зеб. Точно затова ви пренасочи към мен. Зеб е бил удивителен човек. Роден е като роб. Почти целия си живот е работил в Монтичело. Бил е над деветдесетгодишен, когато е починал. Живял е достатъчно дълго, за да прочете Прокламацията за освобождение.

– Изглежда, знаете много за него – обади се Пол.

Емерсън се усмихна.

– Така и трябва. Зеб Моузес е един от прадедите ми.

– Прекрасно съвпадение – зарадва Пол. – Значи вие сте идеалният човек, който може да отговори на един въпрос, който ни измъчва.

– Ще направя всичко по силите си. Питайте!

– Знаете ли защо Зеб е бил освободен толкова скоро след пристигането си в Монтичело?

Когато бе дълбоко замислен, Пол имаше навика леко да накланя глава и да примигва с големите си кафяви очи, сякаш наднича над ръба на невидими очила – измамна особеност, която понякога стряскаше хората. Емерсън не беше изключение.

За миг той сякаш загуби контрол над любезното си дружелюбно изражение. Усмивката му се превърна в полугримаса, но той бързо се овладя и разпъна крайчетата на устните си в широка усмивка.

– Както казах, моят праотец е бил забележителен човек. Откъде разбрахте, че Зеб е бил свободен човек?

– Проверихме базата данни на Монтичело – отговори Пол. – Думата „свободен” е написана до името на Зеб с почерка на Джеферсън.

– Ами, Джеферсън е освободил някои от робите си – изтъкна Емерсън.

– Да, но не много – уточни Анджела. – Джеферсън е имал резерви към робството, но на собствения ви уебсайт пише, че винаги е притежавал поне двеста. Продал е повече от сто, осемдесет и пет е подарил на членовете на семейството си. В завещанието си е освободил само петима и още трима, включително и вашият праотец, още докато е бил жив.

Емерсън се разсмя.

– Напомнете ми да не кръстосвам интелектуални шпаги с вас, млада лейди. Абсолютно права сте. Но това показва, че е освобождавал роби, макар и, за жалост, спорадично.

– Което ни връща към въпроса ми – включи се отново Пол. – Защо Зеб е бил освободен и е получил добра работа в къщата толкова скоро след като се е присъединил към работната ръка в Монтичело?

Емерсън се облегна назад на стола и събра върховете на пръстите си.

– Нямам представа. Вие имате ли?