Клайв Къслър - Навигаторът

– „На никое друго място не се чувствам щастлив” – цитира Гамей едно изречение от пътеводителя. – Джеферсън е изразил пределно ясно любовта си към Монтичело.

– Можеш ли да го виниш? – Пол посочи през прозореца към една красива колонада и към една ротонда кацнали на далечен хълм сред меките зелени очертания на Вирджиния.

Беше изминала поне година, откакто семейство Траут за последен път бяха посетили прочутото убежище на Джеферсън по време на едно от пътуванията си по второкласни пътища, които често предприемаха със своето хъмви. Обикновено шофираше Пол. Гамей навигираше и описваше колоритно местностите, през които минаваха, с помощта на цял куп пътеводители, от които измъкваше малко известни факти.

– Аха! – възкликна Анджела.

Траут потръпна. Анджела, която седеше отзад, се бе оказала равна на Гамей в повтарянето на незначителни факти, свързани с пътуването. Откакто тази сутрин напуснаха Джорджтаун, двете жени се редуваха да рецитират твърдения и предполагаеми факти за Джеферсън и Монтичело.

– Закъсня – обади се Пол в опит да прекъсне младата жена. – Пристигнахме.

– Важно е – настоя Анджела, заровила нос в дебело издание с меки корици, озаглавено „Животът и смъртта на Томас Джеферсън”. – Става въпрос за нещата на Джеферсън, които са били откраднати от кораба за Монтичело.

Траут наостри уши.

– Давай!

Нямаше нужда да я подканва.

– Джеферсън пише на приятеля си доктор Бенджамин Бартън за загубата на индианските си речници. Бартън бил естественик и член на Философското общество. Нарича кражбата „непоправимо нещастие”. Цели трийсет години събирал материал, който се равнявал на речници на петдесет индиански езика, но отложил отпечатването им, защото още не бил разгледал материалите, донесени от Луис. Според него някои от индианските думи се срещали в руския език. Успял да намери няколко страници край реката, в това число и някои думи на пани, събрани от Луис, „както и малък фрагмент от някакъв друг език”. Това е написано с неговия почерк. Но няма нищо, което да подсказва какъв е бил езикът.

– Питам се дали тези фрагменти не са били подобни на думите, идентифицирани на картата като финикийски – промълви Гамей.

– Възможно е – съгласи се Пол. – Може би Джеферсън е писал на Луис и му е съобщил за финикийските думи на картата. Луис е видял, че думите приличат на някои други, които е записал при пътуванията си, но е пропуснал да даде на Джеферсън.

– Защо не му ги е дал? – попита Гамей.

– Не е разбрал колко са важни. След като получил съобщението от бившия си шеф, зарязал всичко и се втурнал към Монтичело с нещо, което искал да покаже на Джеферсън.

– Това означава, че картата е много важна – установи Гамей. – Тя показва връзката с финикийците, както и местоположението на Офир.

– Интересна хипотеза, но без още малко информация е безполезна – поклати глава Траут. – Компасна роза 1. Измерване на разстояние. Отличителни белези. Ето такива неща ще помогнат.

Анджела отвори куфарчето си, прерови папката за Джеферсън и извади страницата със завъртулките, точките и финикийските думи.

Размаха я във въздуха.

– Нали сме единодушни, че някои от подробностите на картата са отрязани? – попита тя.

– Точно така! – съгласи се Пол. – Като че ли е част от някаква по-голяма карта.

– Ако наистина е така – поде Гамей с нарастващо въодушевление, – значи е възможно това, което Луис е носил на Джеферсън, да е другата половина на картата. Нали се е говорело, че Луис е открил златна мина по пътя си към Тихия океан!

– Ауу! – възкликна Анджела. – Това означава, че ако теорията ни за младия роб е вярна, Джеферсън е знаел къде се намира мината на Офир.

– Един момент – прекъсна ги ухилен Пол. – Може да сме ти създали невярно впечатление. С Гамей си подмятаме какви ли не идеи, но не можем да забравим, че сме учени. Това означава, че работим въз основа на факти. В момента правим предположения въз основа на догадки, които не са доказани.

Анджела видимо се обезсърчи. Гамей се опита да я ободри.

– Трябва да признаеш, че това е интересно предположение, Пол, въпреки всички въпросителни.

– Да, абсолютно съм съгласен, че изглежда правдоподобно – призна Пол. – Може би тук най-после ще започнем да откриваме отговорите.

Той спря хъмвито на паркинга до библиотека „Джеферсън” – впечатляваща сграда на два етажа и половина, обкована с бели дъски, построена на около осемстотин метра на изток от главния вход на Монтичело. Тримата влязоха във фоайето, съобщиха имената си на рецепцията и помолиха за среща с шефа на архива, с когото бяха говорили по телефона. След няколко минути във фоайето влезе висок мъж в жълтокафяв костюм и протегна ръка.