Клайв Къслър - Навигаторът

1Графично изображение, показващо географските посоки. – Б. пр.

Вдовицата на мъртвия гмуркач от потъналия кораб живееше в старомодна триетажна къща, която очевидно е била елегантна, преди годините да вземат своята дан. Старата жълта боя се лющеше. На прозорците висяха кепенци под най-различни ъгли. Усещането за разруха обаче свършваше при прясно окосената морава и грижливо поддържаните цветни лехи покрай къщата.

Остин натисна звънеца. Не чу звън, затова почука на вратата. Никой не отговори. Той почука отново.

– Идвам!

Иззад един от ъглите на къщата се показа белокоса жена.

– Извинете – каза тя с ведра усмивка. – Бях в градината.

– Госпожа Хъчинс? – попита Остин.

– Викайте ми Телма.

Тя отърси пръстта от ръцете си и протегна ръка първо на Остин, а после и на Дзавала. Дланта ѝ беше загрубяла, а ръкостискането – учудващо здраво.

Остин и Дзавала се представиха.

Тя присви суровите си сини очи, за да ги види по-добре.

– Когато се обадихте, не ми казахте, че сте красавци – ухили се жената. – Щях да се поиздокарам, а не да ви се явявам като някоя дърта гарга. Значи сте открили шлема на Хъч.

Остин посочи към черокито, паркирано пред къщата.

– В багажника на джипа е.

Телма закрачи решително по алеята и отвори капака на колата. Двамата бяха отстранили морската растителност и месингът и медта блестяха на слънцето.

Телма погали с пръсти края на шлема.

– Наистина е на Хъч – каза тя и избърса една сълза от окото си. – Той още ли е долу?

Остин си спомни ухиления череп.

– Боя се, че да. Искате ли да уведомим бреговата охрана, за да върнат останките му за погребение?

– Оставете дъртия глупчо на мира – отговори Телма. – Ако го извадят, ще заровят костите му в земята. Никак няма да му хареса. След смъртта му се омъжих още два пъти, за още двама глупчовци, но Хъч беше първият и най-добрият. Не мога да му причиня подобно нещо. Елате отзад. Сами ще проведем погребална служба.

Остин размени развеселен поглед с Дзавала. Телма Хъчинс не беше крехката възрастна дама, която си представяха. Беше висока жена с изправена стойка и леко изгърбване на едното рамо, както често се случва с остаряването, а походката ѝ бе енергична, а не клатушкаща се. Тя заведе Остин и Дзавала до очукана дървена маса под избелял чадър „ЧИНЦАНО”. Настани ги и каза, че веднага се връща.

Отзад къщата изглеждаше още по-зле, но дворът беше идеално поддържан. Навсякъде имаше цветни лехи, както и зеленчукова градина, която можеше да изхрани цяла армия вегани. Един мърляв ретривър се приближи и започна да точи лиги на коляното на Остин.

Телма излезе от къщата с три бутилки бира и се извини, че е от евтината.

– Когато ми увеличат обществената осигуровка, ще започна да пия „Стела Артоа”. Засега се налага да я карам на тая пикня. – Тя погледна към кучето. – Виждам, че сте се запознали с Лъш.

Наля малко бира в една купичка и се ухили, когато кучето хукна към нея и започна да ближе пенестата течност. После вдигна бутилката си.

– За Хъч! Знаех си, че все някой някога ще открие стария пират.

Чукнаха се с бутилките и отпиха.

– Преди колко време е изчезнал съпругът ви? – попита Остин.

– Първият ми съпруг. – Тя отпи голяма глътка бира и сви устни. – Хъч хвърли топа през пролетта на 1973 година. Къде го открихте?

Остин разгърна картата, която бе купил, и посочи към хикс, драснат с молив.

– По дяволите! – възкликна Телма. – Това е на километри разстояние от мястото, където си мислех, че е корабът със съкровището.

– Кораб със съкровище ли? – не разбра Дзавала.

– Така го наричаше оня глупак Хъч. Точно той го уби.

– Можете ли да ни кажете какво се е случило? – попита Остин.

Очите ѝ сякаш се обърнаха навътре.

– Съпругът ми беше роден и израснал в залива. По време на Втората световна война се записал в отдела за военноморско гмуркане и станал гмуркач, при това, доколкото съм чувала, доста добър. След края на войната купил оборудването, с което си служел. Оженихме се и той започна да се занимава с гмуркане срещу заплащане като странично занимание. Основно караше рибарска лодка – точно така откри кораба. Мрежата се закачила в него. Разрушеният кораб наистина го смаял.

– И защо така, Телма? – попита Остин.

– Хъч познаваше всички потънали кораби и лодки в залива. Беше се гмуркал до не един и два от тях. Беше историк аматьор. Правеше купища проучвания. Никъде нямаше данни, че в тази част на залива някога е потъвал кораб.