Клайв Къслър - Навигаторът

– Изобщо ли не ви каза къде се намират отломките? – попита Дзавала.

– Устата на съпруга ми беше заключена по-здраво от чесапийкска стрида. Просто беше много старомоден. Смяташе, че жените са клюкарки по природа. Обеща, че ще ми каже, след като ми извади малко злато.

– Какво го е накарало да реши, че сред тези отломки има злато? – попита Остин.

– Много хора не знаят, че някога в целия тукашен район е имало златни мини. Мериленд, Вирджиния... Чак до Пенсилвания.

– Не се учудвам. Самият аз разбрах едва миналата година, че районът около Чесапийк е бил място с много златни мини – каза Остин. – Натъкнах се на един бар „Златна мина” в Мериленд и открих, че е наречен на една изчерпана златна мина недалеч от него.

– Съпругът ви е предположил, че част от това злато някак си се е озовало на кораба? – попита Дзавала.

– Не беше само предположение, хубавецо – подръпна тя верижката на врата си. На нея имаше златна висулка с форма на конска глава. – При първото си гмуркане откри това. Подари ми го и обеща, че ще има още. – Въздъхна тежко. – О, Хъч! – промълви. – За мен ти беше по-ценен от всякакви съкровища!

– Съжалявам, че ви връщам към тези спомени – каза Кърт.

Ведрата усмивка отново грейна.

– Не се притеснявайте, Кърт. Съжалявам, че не успях да се овладея.

Дзавала имаше въпрос.

– Ние двамата с Кърт едва успяхме да извадим шлема от водата. А с прикрепен нагръдник е още по-тежък. Чудех се как съпругът ви е успявал да си го слага и сваля сам.

– О, не беше сам! Когато откри кораба, работеше с един моряк, Том Лоури, затова трябваше да го посвети в тайната. Том стана негов помощник при гмуркането. Хъч му обеща да разделят поравно всичко, което открият.

– Жив ли е още Том? – попита Остин.

– Онзи кораб уби и него – отговори Телма. – От бреговата охрана се досетиха, че Хъч е загазил там долу. Може би маркучът му за въздух се е оплел. Том беше силен като бик, но нямаше плочки и си обичаше биричката, ако схващате какво имам предвид. Беше неимоверно предан на Хъч. Предполагам, че се е навел над ръба, без да мисли, паднал е и се е удавил.

– Не би ли трябвало бреговата охрана да намери лодката, хвърлила котва до отломките? – попита Остин.

– Изви се внезапна буря. Лодката се откъснала от котвата и морето я понесло. Откриха тялото на Том и лодката на километри разстояние от мястото, на което се гмуркаше Хъч. Продадох лодката на един от приятелите на Хъч и по-късно се омъжих за него.

– Казахте ли на някого за съкровището?

Тя енергично поклати глава.

– Дори и на бреговата охрана не казах. Онзи кораб носеше лош късмет. Вече беше убил двама души. Не исках пак да стана вдовица – нито аз, нито някоя друга жена в града.

– Колко пъти се е гмуркал Хъч? – попита Дзавала.

– Отиде там два пъти. – Тя попипа верижката на врата си. – Първия път намери висулката. Втория... ами, сигурно се е гмурнал пак, след като намери делвата.

Остин остави бирата си.

– Каква делва, Телма?

– Стара. От глина. Зеленикавосива, със запечатан отвор. Намерих я в в лодката. Навярно Хъч и Том са я оставили там. Все още е покрита с водорасли. Прекалено е лека, за да има вътре злато, но така и никога не изпитах желание да я отворя. Реших, че отвътре ще изтече още лош късмет. Като от кутията на Пандора.

– Може ли да видим делвата? – попита Остин.

Телма изглеждаше смутена.

– Иска ми се да бяхте дошли по-рано. Преди няколко дни я дадох на един човек, който мина оттук. Каза, че пишел книга и чул клюките из града за Хъч и потъналия кораб. Когато му казах за делвата, попита дали може да я вземе и да я даде да я видят на рентген. Съгласих се.

– Този човек случайно да се казва Саксън? – попита Остин.

– Точно така. Тони Саксън. Хубав мъж, но не колкото вас. Познавате ли го?

– Бегло – усмихна се със съжаление Остин. – Спомена ли къде е отседнал?

– Не – отговори тя след минутен размисъл. – Нали не съм му издала нищо ценно? Тази къща има нужда от много ремонти.

– Най-вероятно не сте – успокои я Остин. – Но шлемът е ваш и струва цяло състояние.

– Достатъчно, за да ремонтирам тази съборетина и да я боядисам? – попита тя.

– Може дори да ви останат пари за няколко каси „Стела Артоа” – увери я Остин.

Отклони поканата ѝ да отпразнуват случая с още една бира и двамата с Дзавала пренесоха шлема от джипа в дневната. Остин увери Телма, че ще я свърже с експерт по морско оборудване. Тя им благодари с целувка по бузата.

Остин тъкмо се канеше да се качи в джипа, когато видя къс хартия, увит около чистачката на предното стъкло. Разгъна го и прочете написаното с химикалка съобщение.