Клайв Къслър - Циклопи

— Нито пък отговарят на запитванията ни чрез радиосигналите за намерението им. Като че ли искат да се измъкнат тайно.

— Измет от контрареволюционери, които се опитват да се доберат до Съединените щати — изсумтя презрително Пинон. — Ами да, това е. Друго обяснение няма.

— Да дам ли заповед да отплуваме натам?

— Да, и то веднага. Ще минем пред тях и ще пресечем пътя им.

Още докато говореше Пинон, първият офицер се пресегна и натисна бутона за сирената, която вдигна на крак целия екипаж.

Десет минути по-късно трийсетгодишният плавателен съд, изваден от употреба от руските военноморски сили, след като бе заменен с по-нов и модифициран клас фрегата, потегли напречно на канала. Стомилиметровите му оръдия бяха обърнати и насочени право в бързо приближаващите се кораби фантоми.

Пит забеляза мигащата сигнална лампа на фрегатата. Изкуши се да включи радиото, но спази предварителната уговорка конвоят да остане смълчан, за да не би някой бдителен дежурен от пристанищните власти или охраната да се включи случайно на същата честота. Пит беше позабравил морзовата азбука, но успя да дешифрира съобщението, подадено от фрегатата, което гласеше: „Спрете незабавно и се легитимирайте!“.

Той не изпускаше от поглед „Писто“. Съзнаваше, че за всеки уклончив ход трябва да се допитва до Джак. Обади се в машинното отделение и предупреди Мани, че фрегатата ще блокира пътя им. Но месинговите телеграфни стрелки останаха на положение „пълен напред“.

Фрегатата вече беше толкова близо, че Пит ясно виждаше кубинския мичман втори ранг, който стоеше скован от духащия от морето бриз. Сигналната лампа започна отново да светва и угасва. „Спрете незабавно или ще стреляме!“

На кърмата на „Писто“ се появиха двама мъже и трескаво започнаха да развиват още от въжето. В същото време влекачът промени посоката си, описа остър завой надясно и застана на дрейф. Тогава Джак излезе от кормилната рубка и се провикна към фрегатата през рупор.

— Дай път бе, скапан морж! Не виждаш ли, че тегля на буксир?

Пинон подмина обидното обръщение. Не очакваше нещо повече от капитан на влекач.

— Нямате разрешение за отплаване. Пращам ви абордажен екип.

— Проклет да съм, ако допусна някой военноморски задник да стъпи на кораба ми.

— Тогава всички ще умрете — отвърна Пинон с весел глас.

Вече не беше сигурен дали това е масов опит за бягство на дисиденти, но странното поведение на влекача и корабите без светлини трябваше да се провери.

Той се надвеси от бордовата ограда на мостика и заповяда на моторния катер на фрегатата и абордажния екипаж да се спуснат на вода. Когато се обърна отново към неизвестния конвой, замръзна от ужас.

Беше твърде късно. В сумрака той не бе видял добре, че корабът зад влекача не беше на буксир. Движеше се самостоятелно и се приближаваше към фрегатата със скорост цели осем възела. В продължение на няколко секунди той само гледаше като ударен. След като се съвзе, изкрещя:

— Пълен напред! Огън!

Заповедта му беше последвана от оглушителен взрив. Снарядите прорязаха тясното пространство между корабите, забиха се в носа и надстройката на „Ейми Бигълоу“ и експлодираха в пламъци и строшени стъкла. Лявата страна на кормилната рубка изчезна, сякаш бе откъртена и смляна от пресата на машина за отпадъци. Стъкла и отломки се сипеха като дъжд от оръдията. С решителност, граничеща със сляпо упорство, Пит се бе навел над кормилото и не го изпускаше от ръце. Имаше късмет, че се отърва само с няколко порязвания и натъртено бедро.

Вторият залп отнесе отсека с морските карти и разсече на две предната мачта. Горната й половина падна зад борда и продължи да се влачи два-три метра, преди въжетата да се откъснат и да заплават свободно на повърхността. Коминът беше разбит и превърнат в куп отпадъци. Един снаряд избухна в отделението за дясната котва и пръсна ръждясалите от солената вода звена на веригата й като шрапнели.

Трети залп не последва.

Пинон стоеше напълно неподвижен, с ръце, вкопчени в бордовата ограда на мостика. Гледаше как черната предна част на „Ейми Бигълоу“ заплашително се издигна с цялата си тежест над фрегатата. Лицето му пребледня, очите го заболяха от гледката, която предвещаваше неминуемата смърт на плавателния му съд.

Гребните винтове на фрегатата биеха усилено водата, но нямаше да могат да я избутат навреме настрани. Беше повече от ясно, че „Ейми Бигълоу“ ще я улучи, съвсем ясни бяха и намеренията на Пит. Той компенсираше и сечеше ъгъла по посока средата на фрегатата. Онези от екипажа й, които бяха на горната палуба и виждаха приближаващото се бедствие, се вцепениха за миг и започнаха да се хвърлят зад борда.