Клайв Къслър - Циклопи

Високият осемнайсет метра нос на „Ейми Бигълоу“ се вряза във фрегатата малко пред задната й оръдейна кула, разкъса плочите на облицовката и навлезе в корпуса почти шест метра навътре. Корабът на Пинон можеше да издържи на сблъсъка и да стигне до брега, преди да се е напълнил с вода, но носът на „Ейми Бигълоу“ с пронизителен звук от стържене на стомана се издигна толкова високо от зейналата рана, че откри кила си с полепнали по него ракообразни животинчета, увисна за миг неподвижно във въздуха и отново се строполи върху фрегатата, разцепвайки я на две. Кърмовата й част мигом се загуби от поглед под водната повърхност.

Водата бързо нахлу през отвора на откъснатата кърма, зашуртя през изкривените отвесни прегради и наводни откритите отсеци. Когато корпусът на обречената фрегата бързо бе превзет от буйния поток, той започна да се накланя назад. Предсмъртната му агония не продължи дълго. Докато „Озеро Зайсан“ бе изтеглен от мястото на сблъсъка, фрегата вече беше потънала, оставяйки няколко моряка да се преборват с водата.

— Влязъл си в капан?! — прозвуча по телефона гласът на Великов.

Борчев се почувства неудобно. Не можеше току-така да признае, че от всичките четирийсет души той беше сред единствените трима оцелели, при това без нито една драскотина.

— Незнаен отряд от най-малко двеста кубинци откриха огън с тежко въоръжение, преди да успеем да евакуираме камионите.

— Сигурен ли си, че са били кубинци?

— Че кой друг би могъл да го извърши? Командващият им офицер носеше кубинска униформа.

— Перес ли?

— Не знам. Нужно ни е време за разпознаването.

— Може да е гаф от страна на зелените части, които да са открили огън от глупост или паника.

— Съвсем не изглеждаха глупави. Мога да разпозная бойни части още като ги видя. Те са знаели за пристигането ни и са устроили добре подготвена засада.

Лицето на Великов доби напълно объркан вид, после почервеня. Нападението над Кайо Санта Мария стана пред очите му. Едва сдържаше яростта си.

— Каква им беше задачата?

— Задържащи действия с цел завземането на корабите.

Отговорът на Борчев слиса Великов. Изпита чувството, че тялото му се превръща в лед. Въпросите сами се изплъзнаха от устата му:

— Завладени ли са корабите от операцията „Ром с кола“? Още ли са на котва край доковете си?

— Не. Един влекач взе на буксир „Озеро Зайсан“. „Ейми Бигълоу“ потегли на собствена мощност. Изгубих ги от поглед, след като навлязоха в канала. Малко по-късно чух нещо като оръдейна стрелба близо до входния канал.

Великов също бе чул тътен от тежки оръдия. Той се загледа в една празна стена и изпълнен с неверие, се опита да си представи кръга от мъже, преследващи сложно планираната му операция. Не можеше да повярва, че разузнавателните подразделения, предани на Кастро, имат такива знания и опит. Единствено дългата ръка на американците и тяхното ЦРУ биха могли да разрушат Кайо Санта Мария и да осуетят плана му за слагане край на режима на Кастро. Само един-единствен човек би могъл да е отговорен за изтичането на информация.

Дърк Пит.

Лицето на Великов се изопна от дълбокото му съсредоточаване. Калта се утаяваше от водата. Вече знаеше как да действа през малкото му останало време.

— Корабите още ли са в пристанището? — поинтересува се той.

— Ако се опитват да избягат в открито море, според мен вече са навлезли в канала Ентрада.

— Намери адмирал Чеколдин и чу кажи, че настоявам корабите да бъдат спрени и върнати обратно в пристанището.

— Мислех, че всички съветски военни кораби са в открито море.

— Адмиралът и флагманският му кораб няма да тръгнат преди осем часа. Не използвай телефон за връзка. Предай му молбата ми лично и подчертай, че е спешно.

Преди Борчев да отговори, Великов затвори телефона и забърза към главния вход на посолството, без да обръща внимание на персонала, който се приготвяше за евакуация. Затича се към лимузината на посолството и издърпа навън шофьора, който чакаше да закара съветския посланик на безопасно място.

Завъртя ключа за запалването и включи на скорост веднага щом двигателят заработи. Задните колела се извъртяха и изсвириха силно, когато колата подскочи и излетя от двора на посолството на улицата.

След две преки Великов спря.

Военна блокада препречи пътя му. Две бронирани коли и група кубински войници се бяха разположили напречно на широкия булевард. Един офицер се приближи до лимузината и светна джобно фенерче в прозореца.