Клайв Къслър - Циклопи

Последната гледка, която видяха очите му, беше очертанията на два товарни кораба на фона на отсрещния бряг. Те се измъкваха от доковете и се обръщаха към входа на пристанището.

Докато на пристана битката се разгаряше, малкият „Писто“ взе на буксир „Озеро Зайсан“ и започна да го тегли отначало с кърмата напред. С огромно усилие грамадното единично витло се заби дълбоко в мазната вода и я разбърка като вряща пяна.

20 000-тонният морски съд започна да се движи и докато се плъзгаше към открито море, по сливащия се с тъмнината корпус заиграха отраженията на огнените пламъци. След като излезе от доковете, Джак направи широк завой от 180 градуса и започна да върти кораба с муниции, докато носът му застана с лице към входа на пристанището. Тогава влекалното въже бе освободено и издърпано с лебедка.

В кормилната рубка на „Ейми Бигълоу“ Пит сграбчи кормилото и се надяваше намерението му да се осъществи. Така се беше напрегнал, че не смееше дори да диша. Здраво вързаното носово въже започна да се изпъва и скърца от огромния напън, на който бе подложено от движещия се на заден ход плавателен съд, но упорито отказваше да се скъса. Като куче, дърпащо се на каишката си, „Ейми Бигълоу“ заби леко нос във водата, което увеличи още повече напъна. Въжето остана непокътнато, но болардът бе изтръгнат от основата си с острия звук на разцепващо се дърво.

Корабът потръпна и постепенно започна да се движи заднешком. Пит прехвърли кормилото на другата страна и носовата част бавно описа полукръг, докато корабът се обърна напречно към отдалечаващия се док. Вибрацията от двигателя стихна и скоро морският съд се понесе безшумно по повърхността с кърмата напред, изхвърляйки тънка струя дим от комина.

Като че ли целият пристан се бе подпалил. Пламъците от горящите товарни автомобили хвърляха неземни, трепкащи отблясъци в кормилната рубка. Всички моряци с изключение на Мани се качиха от машинното отделение и застанаха на носовата част. Сега, когато имаше място за маневри, Пит прехвърли докрай кормилото на десния борд и подаде по телеграфа команда „бавен напред“.

Мани потвърди и „Ейми Бигълоу“ престана да завива надясно и започна бавно да пълзи напред.

Звездите на източното небе вече бяха загубили блясъка си, когато отстрани на кораба се очерта тъмният корпус на „Озеро Зайсан“. Пит изчака влекача да се доближи под носа на кораба му и нареди „стоп машини“. Моряците на „Писто“ хвърлиха леко въже, което бе вързано за няколко снадени и степенувани по дебелина въжета. Пит наблюдаваше от командния мостик как биват изтеглени на борда. После дебелото влекално въже беше вдигнато с предната лебедка и здраво завързано.

Същата процедура бе извършена и на кърмата, само че този път с лявата котвена верига от смълчания и дрейфуващ „Озеро Зайсан“. След като веригата бе разположена напреки на борда, брънките й бяха вързани за кърмовите метални части. Беше направено двупосочно свързване. Сега трите плавателни съда бяха вързани един за друг, като „Ейми Бигълоу“ остана в средата.

Джак изсвири веднъж с въздушната свирка на „Писто“ и влекачът потегли напред, изопвайки хлабавината на въжетата. Пит стоеше на крилото на мостика и гледаше назад. Когато един от хората на Мани му направи знак, че влекалната верига на кърмата е изпъната, Пит натисна леко парната свирка и съобщи по телеграфа за „пълен напред“.

Последната стъпка от плана на Пит бе приключила. Петролният танкер бе оставен да се носи свободно по течението по-близо до запасните резервоари за гориво на отсрещната страна на пристанището, но с километър и половина по-отдалечен от гъсто населения център на града. Другите два кораба и смъртоносните им товари вече набираха скорост и се устремяваха към открито море, като влекачът подсилваше мощта на „Ейми Бигълоу“, за да увеличи скоростта на морския керван.

Зад тях огромният стълб дим и пламък се виеше нагоре към ранната синева на утрото. Кларк им бе спечелил достатъчно време, за да се отдалечат, но бе заплатил за това с живота си.

Пит не погледна повече назад. Погледът му бе привлечен като с магнит от фара над сивите стени на Моро Касъл, мрачната крепост, която пазеше входа на хаванското пристанище. Фарът се намираше на пет километра, но сякаш беше на петдесет.

Зарът беше хвърлен. Мани увеличи мощта на другия двигател и двата гребни винта разпениха силно водата. „Ейми Бигълоу“ започна да набира скорост. Двата възела станаха три. Трите станаха четири. Той препускаше към канала под фара като шотландски расов кон по време на надбягване.