Клайв Къслър - Циклопи

Млад лейтенант с брада се надвеси през прозореца на кормилната рубка на патрулната лодка и заговори през рупор.

— Това е забранена зона. Нямате работа тук. Отдалечете се!

Джак сви длани пред устата си и извика:

— Генераторите ми загубиха мощност и дизелът ми току-що спря. Можете ли да ме вземете на буксир?

Лейтенантът поклати раздразнен глава.

— Това е военен катер. Ние не вземаме кораби на буксир.

— Тогава мога ли да се кача на борда и да използвам радиото ви, за да уведомя шефа? Той ще прати друг влекач да ме изтегли.

— Какво му е на аварийния ви акумулатор?

— Изтощи се. — Джак разпери ръце в знак на безпомощност. — Нямам и резервни части. В списъка на чакащите съм. Знаете как е.

Плавателните съдове бяха толкова близо един до друг, че почти се докосваха. Лейтенантът остави настрана рупора и отвърна с хриплив глас:

— Не мога да допусна това.

— В такъв случай ще трябва да хвърля котва точно тук до сутринта — ядосан рече Джак.

Лейтенантът пораженчески вдигна ръце и му се сопна:

— Добре, качете се и се обадете.

Джек спусна стълба до палубата на катера и прескочи 120-сантиметровото разстояние между двата морски съда. Огледа се бавно, с моряшко безразличие наоколо, но не пропусна да забележи отпуснатите стойки на тричленната оръдейна команда, помощник-капитана, който, застанал до кормилото, палеше нехайно цигара, и уморения израз по лицето на лейтенанта. Стана му ясно, че липсваше само един член от корабния екипаж — машинният инженер, който беше долу.

Лейтенантът се приближи до Джак.

— Действайте по-бързо, защото се намесвате във военна операция.

— Простете ми — сервилно отвърна Джак, — но това не е по моя вина.

Той се протегна, сякаш искаше да се ръкува и пусна от автоматичното си оръжие със заглушител два куршума в сърцето му. После спокойно застреля и кърмчията.

Троицата около оръдието на носа се строполиха и издъхнаха от съвършено точните три прицела на стрелите, изстреляни от арбалетите на моряците на Джак. Машинният инженер изобщо не усети куршума, който го улучи в слепоочието. Той падна върху дизеловия двигател на катера, стискайки в безжизнените си ръце парцал и гаечен ключ.

Джак и моряците му отнесоха труповете долу, после бързо отвориха всички изпускателни пробки и кранове. Върнаха се обратно на влекача и повече не обърнаха никакво внимание на потъващия патрулен катер, който бе понесен от течението в тъмнината.

Нямаше стълба, затова през бордовата ограда на петролния танкер бяха хвърлени две абордажни куки. Джак и още двама се изкатериха по корпуса, а после изтеглиха портативни резервоари с ацетилен и горелка.

След четирийсет и пет минути котвените вериги бяха срязани и малкият „Писто“, подобно на мравка, която се опитва да отмести слон, заби плътния си въжен носови кранец в огромната кърма на „Озеро Байкал“. Отначало почти незабележимо, сантиметър по сантиметър, а после метър по метър, влекачът започна да избутва кораба цистерна настрани от рафинерията и към средата на залива.

Пит наблюдаваше ленивото движение на „Озеро Байкал“ през очила за нощно виждане. За щастие отливът работеше в тяхна полза и отдалечаваше „бегемота“ от сърцето на града.

Пит беше намерил един самостоятелен дихателен апарат и беше проверил трюмовете за детониращ механизъм, но не откри такъв. Дойде до заключението, че вероятно е заровен някъде под амониевия нитрат в някой от средните трюмове. След два часа се качи на главната палуба и с облекчение вдъхна студения бриз, духащ от морето.

Часовникът на Пит показваше 4:30, когато „Писто“ се появи и започна да се връща към доковете. Беше се насочил право към кораба с муниции. Джак го направляваше на заден ход, а Моу и хората му хвърлиха влекалното въже, което се развиваше от огромната кърмова лебедка на влекача, и го завързаха здраво за кърмовите кнехти на „Озеро Зайсан“. Хвърлиха въжета, но точно когато „Писто“ бе готов да потегли, един военен конвой от четири товарни автомобила се зададе шумно по пристана.

Пит се спусна надолу по подвижното корабно мостче и с всичка сила се затича по дока. Заобиколи един товарен кран и спря до кърмовото въже. Издърпа дебелото, омаслено въже от боларда и го метна във водата. Не му остана време да направи същото и с носовото въже. От военните камиони вече слизаха тежковъоръжени мъже и се групираха в бойни групи. Той се качи обратно по мостчето и включи електрическата лебедка, която го изравняваше до нивото на палубата, за да предотврати нападение от пристана.