Клайв Къслър - Циклопи

Намираха се на четирийсет минути от благополучното си завръщане у дома. Но предупреждение нямаше и немислимото тепърва предстоеше.

Майор Борчев заобикаляше живите въглени, които падаха и съскаха във водата. Плувайки под пилоните, той чуваше гърмежите на автоматичните оръжия и виждаше как пламъците изригват към небето. Мръсната вода между доковете беше хладка и вонеше на мъртва риба и дизелово гориво. Повдигна му се и той повърна гнусната вода, която бе нагълтал, когато непознатият кубински полковник го бутна от дока.

Едва след като преплува около километър и половина, видя стълба и се качи на един изоставен кей. Изплю събралата се отвратителна на вкус слюнка и се затича към горящия автомобилен конвой.

По дока бяха пръснати изгорели до черно и тлеещи тела. Стрелбата беше спряла, след като неколцината оцелели от хората на Кларк избягаха с малка лодка с извънбордов двигател. Борчев тръгна предпазливо сред касапницата. Освен двама ранени, които бяха намерили убежище зад един самотоварач с вилкова хватка, всички останали бяха мъртви. Целият му отряд беше ликвидиран.

Почти полудял от гняв, Борчев залъкатуши между жертвите и както ги оглеждаше, разпозна тялото на Кларк. Обърна агента на ЦРУ по гръб и се вгледа в безвзорните му очи.

— Кой си ти? — попита ненужно той. — За кого работиш?

Отговорите си бяха отишли заедно с Кларк.

Борчев хвана отпуснатото тяло за колана и го завлачи до края на дока, след което го изрита във водата.

— Да видим сега дали ще ти хареса! — изкрещя той като обезумял.

После тръгна безцелно между труповете. Минаха десетина минути, преди да дойде на себе си. И тогава съзна, че трябва да докладва на Великов. Единственият предавател, с който бе дошъл, се беше разтопил в челния камион и той хукна да обикаля пристана, за да открие телефон.

На една от постройките видя табела, обозначаваща стая за почивка и забавление на докерите. Блъсна я два-три пъти с рамо и я отвори. Напипа на стената ключа за осветлението и запали лампата. Помещението беше обзаведено със стари зацапани дивани. Върху няколко маси имаше шахматни дъски и игри на домино. В дъното се виждаше хладилник. На едната стена висяха постери с ликовете на Кастро, Че Гевара, който с надменен израз пушеше пура, и на Ленин със сериозен израз.

Борчев влезе в съседния кабинет и се втурна право към телефона на бюрото. След няколко безуспешни опита да набере номера, се свърза с телефонистката, изливайки ругатни по адрес на неефикасната кубинска телефонна система.

Когато най-накрая успя да се свърже със съветското посолство, облаците над източните хълмове вече оранжевееха и воят на сирените на противопожарните автомобили огласяше пространството над пристана.

Капитан Мануел Пинон стоеше на крилото на командния мостик на руската фрегата, клас Рига, и гледаше през бинокъл. Първият му офицер го бе събудил веднага след като в пристанищния район бе започнало сражението и пожарът. Той почти нищо не виждаше, тъй като плавателният му съд беше пуснал котва край военноморския док, намиращ се точно в края на водния канал и зданията пречеха на видимостта му.

— Не трябва ли да проверим какво е станало? — попита първият офицер.

— Полицията и пожарникарите ще разберат — отвърна Пинон.

— Намирисва на стрелба.

— По-вероятно пожар в някой склад е възпламенил военни боеприпаси. Най-добре да стоим настрана от противопожарния катер. — Той му подаде бинокъла. — Ти продължи да наблюдаваш, аз отивам пак да си легна.

Пинон вече наближаваше каютата си, когато първият му офицер го настигна тичешком в коридора.

— Сър, не е лошо да се върнете на мостика. Два кораба правят опит да напуснат пристанището.

— Без разрешение?

— Да, сър.

— Да не би просто да се изместват другаде?

Първият офицер поклати глава.

— Посоката им на движение ги извежда към главния канал.

Пинон измърмори кисело.

— Боговете се противопоставят на съня ми.

— Истинският комунист не вярва в богове — изсмя се саркастично първият офицер.

— Опитай се да убедиш в това белокосата ми майка.

Прозявайки се, Пинон се върна на командния мостик и се вгледа през леката мъгла на ранното утро. Два кораба на буксир бяха на път да влязат в канала, отвеждащ към открито море.

— Какво, по дяволите… — Пинон пренагласи фокуса на бинокъла. — Не се вижда никакво знаме, никакви навигационни светлини, никакъв наблюдателен пост на мостика…