Клайв Къслър - Циклопи

9 март 1918, Карибско море

На „Циклопи“ му оставаше по-малко от един час живот. След четирийсет и осем минути той щеше да се превърне в масов гроб за 309 пътника и екипаж — една предизвестена от злокобни предчувствия трагедия, на която безлюдното море и кристално ясното небе гледаха с насмешка. Дори чайките, следващи дирята му през последните седмици, се спускаха и стрелваха нагоре с пълно безразличие и с притъпени от топлото време сетива.

От югоизток духаше слаб вятър и едва-едва къдреше американското знаме на кърмата. Беше четири и половина сутринта и свободните от вахта членове на екипажа, както и пътниците, все още спяха. Само неколцина, които не можеха да се унесат в дрямка от непоносимата жега, се бяха облегнали на бордовата ограда и наблюдаваха как носовата част на кораба съска и се издига върху големите, бавни вълни. Морското вълнение беше под гладката повърхност, а огромната енергия се натрупваше в дълбините под нея.

В кормилната рубка на „Циклопи“ лейтенант Джон Чърч гледаше с празен поглед през един от големите кръгли илюминатори. Беше застъпил последната нощна смяна — от полунощ до четири часа сутринта — и нямаше какво друго да прави, за да стои буден. Той забеляза нарастващата височина на вълните, но тъй като разстоянието между тях не се скъсяваше, а склонът им беше полегат, не виждаше причина да намали скоростта.

Тежко натовареният кораб за превозване на въглища се носеше тромаво едва с девет морски мили в час. Машинните му части плачеха за основен ремонт и дори сега той се движеше само с левия си двигател. Малко след потеглянето от Рио де Жанейро десният двигател излезе от строя и главният инженер съобщи, че не може да бъде поправен, преди да стигнат до пристанището на Балтимор. Лейтенант Чърч бе повишаван неколкократно, докато бъде произведен в офицерски чин. Той беше слаб, с преждевременно прошарена коса — само след няколко месеца щеше да навърши трийсет години. Бе служил на много и най-различни кораби и бе обиколил света по море четири пъти. Но през дванайсетте си години служба във военноморските сили на САЩ не бе срещал по-странен плавателен съд от „Циклопи“. Това беше първото му пътуване с осемгодишния морски съд, което бе съпътствано от доста странни случки.

Откакто напуснаха пристанището за домуване, първо, един моряк падна зад борда и бе направен на пихтия от лявото витло. След това дойде сблъсъкът с крайцера „Рали“, който нанесе незначителни щети и на двата съда. В арестантската килия бяха затворени петима затворници. Единият от тях, с присъда за жестоко убийство на свой спътник по море, трябваше да бъде закаран във военноморския затвор в Портсмут, Ню Хампшир. Пред входа на пристанището на Рио корабът се размина на косъм с един риф и когато помощник-капитанът обвини капитана, че е застрашил кораба с промяната на курса, капитанът го постави под арест в каютата му. После се установи, че екипажът не е достатъчен, че десният двигател е повреден и че капитанът се напива до забрава. Когато Чърч пресметна злощастните произшествия, се изпълни с чувството, че е изправен пред задаващо се бедствие.

Мрачните му мисли бяха прекъснати от шума на тежки стъпки зад него. Обърна се и се смрази, като видя капитана да влиза в кормилната рубка.

Капитан трети ранг Джордж Уорли приличаше на герой от „Островът на съкровищата“. Липсваше му само превръзка на окото и дървен крак. Беше як като бик. Почти нямаше врат — главата му като че ли излизаше направо от раменете. Чърч не бе виждал по-големи ръце от неговите. Те висяха до тялото му, дълги и дебели като томове от енциклопедия. Уорли изобщо не спазваше военноморския устав и униформата му на борда на кораба обикновено се състоеше от домашни чехли, спортна шапка с козирка и дълги долни гащи. Чърч виждаше капитана с униформа само когато „Циклопи“ влизаше в пристанище и Уорли слизаше на брега по служебна работа.

Със сумтене вместо поздрав, Уорли влезе и удари барометъра с месестото кокалче на пръста си. Погледна стрелката и кимна.

— Не е много зле — каза той с лек немски акцент. — Добро показание за следващите двайсет и четири часа. С малко късмет можем да разчитаме на спокойно плаване, поне докато не попаднем в ада, минавайки покрай Кейп Хатерас.