Клайв Къслър - Циклопи

— Много странно.

— Подозирам, че е нещо, свързано с онази важна клечка, дето взехме като пътник от Рио.

— Генералният консул ли?

— Ами нареждането получих веднага след като той се качи на борда.

Спаркс млъкна и нагласи отново слушалките си. След това започна да записва в бележник пристигащите съобщения. Изведнъж вдигна глава — лицето му имаше мрачен вид.

— Сигнал за бедствие!

Чърч скочи на крака.

— Местоположение?

— На двайсет мили от Ангуила Кейс.

Чърч веднага направи изчисление.

— Значи се намират на около петдесет мили от носовата ни част. Нещо друго?

— Името на морския съд е „Кроган Касъл“. Носът се продънил. Надстройката също била силно повредена. Пълнел се с вода. Искат незабавна помощ.

— Носът им се продънил? — повтори Чърч озадачен. — От какво?

— Не съобщиха, лейтенант.

Чърч се упъти към вратата.

— Ще уведомя капитана. Предай на „Кроган Касъл“, че тръгваме към тях с пълна пара.

Лицето на Спаркс се изкриви от ужас.

— Моля ви, господине, не мога!

— Направи го! — заповяда му Чърч. — Аз поемам отговорността.

Той се обърна и се затича по пътеката, изкачи се по стълбата и влезе в кормилната рубка. Уорли продължаваше да седи на плетения стол, който се поклащаше с ритъма на движението на кораба. Беше свалил очилата си ниско на върха на носа и четеше сгънато списание „Либърти“.

— Спаркс улови сигнал за бедствие — съобщи Чърч. — На по-малко от петдесет мили оттук. Наредих му да потвърди съобщението и да предаде, че променяме курса си, за да се притечем на помощ.

Уорли отвори широко очи, скочи от стола и сграбчи стреснатия Чърч за бицепсите.

— Да не си луд? — изрева той. — Кой, по дяволите, ти е дал правото да отменяш заповедите ми?

Ръцете на Чърч изтръпнаха от болка. Имаше чувството, че огромните лапи на капитана, впити като менгеме, щяха да направят на пихтия мускулите му.

— За бога, капитане, не можем да подминем кораб, изпаднал в бедствие.

— Можем, и още как, щом тъй съм наредил!

Чърч онемя от избухването на Уорли. Видя как очите му кървясаха и се замъглиха, лъхна го силната миризма на уиски от устата му.

— Това е основно правило в морето — не отстъпи Чърч. — Трябва да окажем помощ.

— Потъват ли?

— Съобщението гласи: „Пълним се с вода“.

Уорли отблъсна лейтенанта от себе си.

— Много важно! Нека си изпомпват водата, докато някой друг кораб им спаси задниците, само не и „Циклопи“.

Кормчията и дежурният офицер наблюдаваха с безмълвно изумление как Чърч и Уорли се бяха вторачили един в друг, без да мигат; атмосферата в рубката ставаше все по-напрегната. Разривът, настъпил между двамата през последните седмици, се задълбочи напълно.

Дежурният офицер пристъпи към тях с намерение да се намеси. Уорли извърна глава към него и му се озъби:

— Гледай си работата и наблюдавай кормилото!

Чърч разтърка насинените си бицепси и загледа кръвнишки капитана.

— Възразявам срещу отказа ви да се отзовете на сигнала за помощ и настоявам това да бъде вписано в корабния дневник.

— Предупреждавам те…

— Освен това искам да се отбележи, че сте заповядал на радиста да не подава никакви съобщения.

— Поведението ти е нетърпимо, господинчо — заговори Уорли с леден глас, през стиснати устни и с плувнало в пот лице. — Считай се под арест в каютата си.

— Продължавате ли да арестувате офицерите си — не му остана длъжен Чърч, давайки воля на гнева си, — ще трябва сам да управлявате този кутсуз кораб.

Изведнъж, преди Уорли да отговори, „Циклопи“ рязко пропадна в една дълбока бразда между вълните. Всички в кормилната рубка по инстинкт, изострен от годините, прекарани по море, се хванаха за най-близкия, здраво закрепен предмет, за да се задържат на крака. Плоскостите на корпуса изскърцаха от удара, след което се чу шум от няколко пропуквания.

— Света Богородице! — промълви кормчията с паника в гласа.

— Млъквай! — изръмжа Уорли, докато „Циклопи“ възстанови положението си. — Корабът е издържал и на по-бурно море.

Изведнъж Чърч ужасен проумя положението.

— „Кроган Касъл“, корабът, който изпрати сигнал за бедствие, съобщи, че носът му се продънил и надстройката му била разбита.

— Е, е какво? — погледна го Уорли.

— Нима не разбирате, сигурно някоя огромна вълна се е разбила в него.

— Пълни глупости дрънкаш. Я си върви в кабината, господинчо! И не ми се мяркай пред очите, докато не стигнем до пристанище.

Чърч не помръдваше, само стисна ръце в юмруци. После ги отпусна, съзнавайки, че е безполезно да спори с Уорли. Обърна се и без да каже дума, напусна кормилната рубка.