Клайв Къслър: Циклопи

Излезе на палубата и погледна над носовата част. Морето изглеждаше измамно кротко. Вълните се бяха смалили до три метра и вече не заливаха палубата. Той тръгна към кърмата и забеляза, че паропроводите, които движеха лебедките и допълнителните съоръжения, се отъркваха във фалшбордите при всяко издигане и спускане на кораба върху дългите, тежки вълни.

Чърч слезе на долната палуба и се отби в два от товарните трюмове, където, под светлината на фенерчето си, провери състоянието на масивните крепежни елементи и стойки, с които беше застопорен мангановият товар. Чу ги как скърцаха под натиска му, но изглеждаха стегнати и надеждни. Не видя никаква следа от разместване на товара от клатушкането на кораба.

Въпреки това обаче се изпълни с безпокойство и се почувства уморен. Напрегна цялата си воля, за да не се изкуши да се върне в уютната си кабина и с удоволствие да затвори очи пред мрачната поредица от проблеми, свързани с кораба. Продължи към машинното отделение, за да види дали не се просмуква отнякъде вода. Обиколката, която направи, като че ли потвърди вярата на Уорли в „Циклопи“.

Докато вървеше по коридора към каюткомпанията, за да изпие чаша кафе, вратата на една от кабините се отвори и на прага, говорейки с някого вътре, се застоя американският генерален консул в Бразилия Алфред Готшолк. Чърч надникна над рамото му и видя корабния лекар надвесен над легнал в леглото мъж. Лицето на пациента имаше уморен вид и жълтеникав цвят, но изглеждаше младежко, в пълно противоречие на гъстата бяла коса над челото. Очите му бяха отворени и изпълнени със смесица от страх, болка и скръб, очи на човек, преживял много неща. Гледката прибави още един странен елемент към пътуването на „Циклопи“.

Докато беше на палубата, преди корабът да потегли от Рио де Жанейро, Чърч видя, че на кея пристигна керван от автомобили. Генералният консул слезе от лека кола с шофьор и даде нареждания да натоварят на кораба пътническите му сандъци и куфари. После вдигна глава и огледа всяка подробност на „Циклопи“, от грозния му, напълно отвесен нос до изящната извивка на кърмата. Въпреки че беше нисък и закръглен, мъжът имаше вид на човек, който заема високо обществено положение. Сребристорусата му коса беше подстригана съвсем ниско, в прусашки стил. Грижливо поддържаните му мустачки бяха тънки почти колкото веждите му.

Второто превозно средство беше линейка. От нея бе свален човек на носилка и качен на борда. Чърч не успя да види лицето, тъй като то бе покрито с гъста мрежа против комари. Макар че човекът на носилката беше несъмнено от антуража на Готшолк, консулът не му обърна почти никакво внимание и отиде при товарния автомобил, който завършваше шествието.

Генералният консул загледа с безпокойство как стрелата на един от товарните кранове на кораба повдигна от него огромен продълговат сандък, завъртя се и го спусна в предния товарен отсек. Точно в този момент се появи Уорли и лично започна да нарежда как да се закове люка. После отиде да посрещне на борда Готшолк и го съпроводи до каютата му. Почти веднага след това корабните въжета бяха освободени, корабът се оттласна от дока и пое през изхода на пристанището към открито море.

Сега Готшолк се обърна и видя спрелия се в коридора Чърч. Той пристъпи през прага и затвори вратата на кабината след себе си. В погледа му се четеше подозрение, когато попита:

— Мога ли да ви услужа с нещо, лейтенант…?

— Чърч, сър. Току-що привърших с проверката на кораба и отивам в каюткомпанията да пийна кафе. Искате ли да дойдете с мен?

По лицето на генералния консул премина лек израз на облекчение и той се усмихна.

— Защо не? Така и така не мога да спя повече от два-три часа. Нещо, което влудява жена ми.

— Тя в Рио ли остана?

— Не, изпратих я у дома в Мериленд. Мисията ми в Бразилия приключи. Надявам се да прекарам остатъка от службата си в Държавния департамент във Вашингтон.

На Чърч му се стори, че Готшолк е прекалено неспокоен. Той оглеждаше от горе до долу коридора и непрекъснато допираше ленена носна кърпа до малката си уста. В един момент хвана Чърч за лакътя и рече:

— Преди да пием кафе, ще бъдете ли така любезен, лейтенант, да ме придружите до товарния трюм?

Чърч го погледна леко изненадан.

— Да, сър, щом искате.

— Благодаря ви. Трябва да взема нещо от един от моите сандъци — поясни Готшолк.

Макар да сметна молбата му за странна, Чърч не каза нищо, само кимна и тръгна към предната част на кораба, следван от пълния, нисък генерален консул. Те стигнаха до горната палуба, оттам продължиха по пътеката, водеща от задните каюти към жилищните помещения на моряците в носовата част, и минаха под надстройката на командния мостик, който висеше заплашително върху наподобяващите кокили стоманени стойки. Една лампа, провесена между двете предни мачти, служещи и като подпора за решетката, свързваща дерик-крановете, хвърляше тайнствена светлина и придаваше зловещ вид на прииждащите вълни.