Клайв Къслър: Циклопи

Лебарон се научи да управлява „Проспъртиър“, овладявайки до съвършенство променливите настроения на летателния апарат и непрестанните настройки, необходими за поддържането на равномерен полет при капризния характер на вятъра. В него нямаше автопилот, който да облекчава еднообразието в управлението — да наклонява носа срещу внезапно извилия се порив на вятъра и да го издигне отново, когато вятърът стихнеше. Способността да се задържа във въздуха се изменяше до голяма степен в зависимост от атмосферните условия. Пластът от влага след лек дъжд утежняваше с над сто килограма голямата площ на кожуха на въздушния кораб и намаляваше способността му да се издига, а сухият вятър, духащ от северозапад, принуждаваше пилота да се преборва с напора на летателния апарат да се издигне на нежелана височина.

Но Лебарон се наслаждаваше на предизвикателството. Въодушевлението от опитите да отгатне настроенията на прастария, пълен с газ въздушен кораб далеч надхвърляше удоволствието, което той получаваше, когато летеше с който и да е от петте си реактивни самолета, принадлежащи на корпоративните му дружества. Всеки път, когато му се удадеше случай, той се измъкваше от заседателната зала и заминаваше за Кий Уест, за да полети с цепелина над Карибските острови. Скоро „Проспъртиър“ стана позната гледка над Бахамските острови. Един местен работник, обработващ поле със захарна тръстика, вдигайки поглед към въздушния кораб, спонтанно го бе описал като „малко прасе, тичащо заднешком“.

Лебарон обаче, като повечето магнати от елита на властта, имаше неспокоен ум и нестихващ порив да подеме всеки нов проект, който му се изпречеше пред очите. След близо година интересът му към стария дирижабъл започна да се уталожва.

Една вечер в една крайбрежна кръчма той се запозна със стар „плажен плъх“ на име Бък Сийзар, който ръководеше дружество за спасителни операции в лагуните с гръмкото наименование „Екзотични самолетни авантюри“.

По време на разговора, съпътстван от няколко чашки ром с лед, Сийзар изрече магическата дума „съкровище“, която от пет хиляди години насам е взривявала човешкото съзнание до полуда и вероятно е причинявала повече скръб от половината войни, водени в света.

След като изслуша разказите на Сийзар за испански галеони, сновящи по Карибско море, чиито товари от злато и сребро сега били смесени с корали, дори такъв прозорлив и опитен финансов магнат с остро чувство за търговия като Лебарон, се хвана на въдицата. Двамата си стиснаха ръце, обявявайки съдружничество.

Интересът на Лебарон към „Проспъртиър“ се възобнови. Дирижабълът се явяваше незаменима платформа за откриване от въздуха потенциални места на потънали кораби. Самолетите се движеха прекалено бързо за разузнаване от въздуха, а хеликоптерите пък не само имаха ограничено летателно време, но и разпенваха водната повърхност с въздушната струя от перките на витлото. Въздушният кораб можеше да остане във въздуха в продължение на два дни и да се движи със скоростта на човешки ход. От височина 120 метра острото човешко око можеше да види правите линии на изработен от човека предмет на дълбочина трийсет метра при спокойно и бистро море.

Когато събраният около „Проспъртиър“ десетчленен наземен екип започна да извършва предполетните проверки, над флоридския проток вече се разсъмваше. Първите слънчеви лъчи докоснаха огромната, покрита с утринна роса риза на летателния апарат и тя заблестя с цветовете на дъгата като сапунено балонче. Въздушният кораб стоеше в средата на бетонна писта, чиито широки пукнатини бяха обрасли с бурени. Откъм протока духаше лек вятър и той се извъртя около котвената мачта, докато закръгленият му нос застана срещу нея.

Повечето от наземния екип бяха млади мъже, със силно загорели от слънцето лица, облечени небрежно — кой с къси панталони, кой с бански гащета или със скъсени дочени панталони. Не обърнаха голямо внимание на дългата лимузина „Кадилак“, която се приближи по пистата и спря до големия фургон, служещ едновременно за ремонтна работилница на дирижабъла, за канцелария на шефа на екипа и за свързочен пункт.

Шофьорът отвори вратата и от задната седалка слезе Лебарон, последван от Бък Сийзар, който веднага се отправи към гондолата на дирижабъла с руло морски карти под мишница. Лебарон имаше стегната и пращяща от здраве фигура и с близо двуметровия си ръст стърчеше над всички останали. Имаше светлокафяви очи, прошарена коса, сресана назад, и далечен, разсеян поглед, характерен за хора, чиито мисли са с няколко часа напред в бъдещето.