Клайв Къслър - Циклопи

В снабдения с климатична инсталация фургон наземният ръководител и радистът потвърждаваха и записваха сведенията, подавани от дирижабъла. Лебарон се включваше добросъвестно на всеки половин час, без да просрочва времето с повече от няколко секунди, като описваше приблизителното им местонахождение, всяка промяна на атмосферните условия и плавателните съдове под тях.

В два и половина часа следобед обаче съобщенията спряха. Радистът се опита да се свърже с „Проспъртиър“, но не получи никакъв отговор. Стана пет часа, без долу да чуят и пукот за свръзка. Навън мъжете от наземния екип, вече изтощени, преустановиха играта и се скупчиха пред вратата на фургона, обхванати от нарастващо безпокойство. Когато и в шест часа все още нямаше връзка с дирижабъла над морето, наземният ръководител се обади на бреговата охрана.

Онова, което никой не разбра, или вероятно само предполагаше, беше, че загадката за изчезването на Лебарон и приятелите му на борда на „Проспъртиър“ далеч надхвърляше обичайното търсене на съкровище.

Десет дни по-късно президентът на Съединените щати гледаше замислен през прозорците на лимузината отминаващия пейзаж и разсеяно барабанеше с пръсти по коляното си. Той не виждаше живописните имения сред коневъдния район край Потомак в Мериленд. Само от време на време погледът му за кратко се плъзгаше по блестящите от слънцето гърбове на чистокръвните коне, които бродеха по хълмистите пасища. Образите, изпълващи съзнанието му, се въртяха около странните събития, които буквално го набутаха в Белия дом.

Беше вицепрезидент, когато трябваше да положи клетва, за да встъпи в най-високата длъжност на държавата, след като предшественикът му, признат за душевноболен, бе принуден да се оттегли от поста. От състрадание медиите не предприеха пълно журналистическо разследване на случая. Разбира се, последваха обичайните разпити на помощниците му в Белия дом, на ръководителите на партиите в Конгреса и на видни психиатри, но наяве не излезе нищо, намирисващо на интрига или заговор. Бившият президент напусна Вашингтон и се уедини в имението си в Ню Мексико. Обществеността продължи да проявява съчувствие към него, но истината остана заключена в съзнанието на съвсем ограничен брой хора.

Новият държавен глава беше енергичен човек, висок малко над метър и осемдесет и тежеше цели деветдесет килограма. Лицето му имаше квадратна челюст, твърди черти и чело, почти неизменно набраздено от свити в размисъл вежди, а наситеносивите му очи понякога изглеждаха измамно прозрачни. Носеше грижливо поддържаната си коса разделена на път от дясната страна, в стила на канзаски банкер. Макар да беше професионален политик, често гледаше наивно на правителството като на огромен отбор, а на себе си като негов треньор, който няма време да си поеме дъх по време на играта. Високо уважаван като новатор и реформатор, той предпочете да се заобиколи с кабинет и персонал от способни мъже и жени, които да дават всичко от себе си, за да работят в съгласие с Конгреса, отколкото да подбере банда близки приятели, които щяха да мислят повече как да подсилят основата на личната си власт. Шофьорът му от тайните служби намали скоростта и мислите му бавно започнаха да се съсредоточават върху местния пейзаж. Колата отби от пътя и мина през голям портал между бяла дъсчена ограда. От будката излезе униформен пазач, последван от агент на тайните служби, който носеше стандартни тъмни очила и тъмен костюм. Двамата надникнаха в колата и разпознавайки пътника, само кимнаха. После агентът заговори в малкия си радиопредавател, закачен на китката му като часовник.

— Шефът идва.

Лимузината продължи по трилентовата кръгла алея на извънградския клуб на Конгреса, подмина тенискортовете от лявата страна, от които я проследиха с поглед няколко от съпругите на конгресмени, и спря пред верандата на клубната сграда.

Елмър Хоскинс, един от авангарда му, се приближи до колата и отвори задната врата.

— Денят изглежда чудесен за голф, господин президент.

— Нямаше да играя по-лошо, дори да имаше сняг — отвърна с усмивка президентът.

— Така ми се ще да смъкна резултата си с няколко точки под осемдесетте.

— Аз също — отвърна президентът и последва Хоскинс покрай съблекалните и специализирания голф магазин. — Откакто поех Овалния кабинет, завършвам игрите с пет удара по-малко.

— Пак добре за човек, който играе веднъж седмично.