Клайв Къслър - Циклопи

Салазар не продума нищо, само му подаде стика с дървена глава.

Президентът го пое и озадачен го огледа.

— Но този е за къси удари. Не мислиш ли, че номер три ще е по-подходящ?

Забил поглед в земята и с лице, напълно скрито от шапката, Салазар безмълвно поклати глава.

— Е, ти знаеш по-добре — каза любезно президентът.

Той отиде до топката, вдигна стика, изви назад тяло и удари топката, но замахът му се оказа несполучлив. Топката полетя право над окосената част и се приземи на значително разстояние оттатък зеленината.

Лицето на президента доби объркан израз; той се отдръпна от площадката и се качи в електрическата кола.

— За пръв път ми подаваш погрешен стик.

Салазар не отвърна нищо, натисна педала и подкара към десетата зеленина. На половината път по окосената част той се протегна и постави малък пакет върху командното табло на голф кара, точно пред президента.

— Носиш си сандвичи, в случай че огладнееш ли? — попита добродушно президентът.

— Не, господине, това е бомба.

Веждите на президента леко трепнаха от раздразнение.

— Без глупави шеги, Реджи…

Думите му внезапно секнаха, когато широкополата шапка се повдигна и той видя насреща си индиговосините очи на напълно непознат мъж.

— Задръжте ръцете си в това положение — заговори непознатият с разговорлив тон. — Знам какъв сигнал с ръката са ви казали да направите на вашите хора от тайните служби, ако сметнете, че животът ви е в опасност.

Президентът седеше като пън и не можеше да повярва какво става. Изпълни го повече любопитство, отколкото страх. Отначало не посмя да заговори пръв след това, което чу, не беше сигурен дали ще подбере точните думи. Погледът му остана прикован към пакета.

— Глупава постъпка — реши се той накрая. — Няма да доживеете, за да останете доволен.

— Не става дума за убийство. Няма да ви се случи нищо лошо, ако изпълнявате нарежданията ми. Приемате ли условието?

— Не ви липсва смелост, господине.

Непознатият подмина забележката и продължи да говори с тон на учител, изброяващ на класа си правилата за поведение:

— Бомбата е от типа, който се пръсва на парчета и ще разкъса всяка плът и кост в радиус от двайсет метра. Ако се опитате да предупредите вашите телохранители, ще я детонирам с електронното задействащо устройство, завързано за китката ми. Ако обичате, продължете си играта на голф, все едно че нищо необичайно не се е случило.

Мъжът спря колата на около метър от топката, слезе и огледа предпазливо агентите. Със задоволство забеляза, че вниманието им е насочено повече към гората около игрището. После бръкна в торбата и извади стик с желязна глава, номер шест.

— Явно, че нямате и понятие от голф — отбеляза президентът, леко облекчен, че успя да овладее донякъде положението. — Необходим ми е стик за къс удар. Подайте ми номер девет, с желязна глава.

Нашественикът се подчини и застана настрана, докато президентът подаде къса висока топка към зеленината и я побутна леко към дупката. Когато поеха към следващата площадка, той огледа седналия до него мъж.

Изпод сламената шапка се подаваха няколко кичура прошарена коса, а бръчките около очите му говореха за възраст към шейсет години. Имаше слаба, почти крехка фигура с тесен ханш — пълно подобие на Реджи Салазар, само дето беше с няколко сантиметра по-висок от него. Чертите на лицето му бяха дребни и донякъде го оприличаваха на скандинавец. Имаше школуван глас, сдържани маниери, а квадратните рамене говореха за човек, който е свикнал да властва, макар че в погледа му нямаше и следа от ярост или злоба.

— Останах с налудничавото впечатление — каза спокойно президентът, — че нахлувате тук с намерението да изразите становище.

— Не е чак толкова налудничаво. Много сте проницателен. Но не съм очаквал нещо по-малко от човек с вашата власт.

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Докато разговаряме, наричайте ме Джо. И ще ви спестя въпроса за какво е всичко това, веднага щом стигнем до площадката. Там има обществена тоалетна. — Той извади една папка изпод ризата си и я плъзна по седалката към президента. — Влезте вътре и се запознайте набързо със съдържанието. Няма да ви отнеме повече от осем минути. Забавите ли се повече от това време, ще възбудите подозрението на телохранителите ви. Не е нужно да ви обяснявам последствията.

Електрическата кола бавно спря. Без да каже дума, президентът влезе в помещението, седна на тоалетната чиния и започна да чете. Точно след осем минути излезе със смутен вид.