Клайв Къслър - Циклопи

— Но вие харчите парите от данъците на хората.

— Те ще бъдат върнати с лихви от резултатите от научните постижения. Не забравяйте обаче, че половината от парите са дадени от частни лица и техните корпорации, и то без никакъв помисъл за печалба или лична облага. Министерството на отбраната и космическите институти не могат да се похвалят с подобно нещо.

Президентът не възрази. Постави безмълвно топката на площадката и я запрати към осемнайсетата зеленина.

— Щом нямате вяра в президентите — рече той с горчивина в гласа, — защо паднахте от небето, за да съобщите всичко това именно на мен?

— Може да възникнат проблеми. — Джо извади една снимка от папката и му я подаде. — Чрез нашата връзка получих снимка, направена тайно от самолет на Военновъздушните сили, извършващ разузнавателни полети над Куба.

Президентът сметна за по-разумно да не пита Джо как е попаднала снимката в ръцете му.

— И какво трябва да гледам?

— Моля да изучите района над северното крайбрежие на острова и под флоридските Кий Уест.

Президентът извади очила за четене от джоба на ризата си и се вгледа в снимката.

— Прилича ми на въздушния балон на „Гудиър“.

— Не, това е „Проспъртиър“, стар дирижабъл, собственост на Реймънд Лебарон.

— Но той не изчезна ли преди две седмици над Карибско море?

— По-точно, преди десет дни, заедно с дирижабъла и другите двама от екипажа.

— Значи снимката е правени преди изчезването на Лебарон.

— Не, филмът е свален от самолета само преди осем часа.

— В такъв случай Лебарон е жив.

— Ще ми се да вярвам, но всички опити за радиовръзка с „Проспъртиър“ са безрезултатни.

— Какво общо има Лебарон с колонията Джърси?

— Беше член на „тайното ядро“.

Президентът се наклони към него.

— А вие, Джо, да не би да сте един от първите деветима, съставили проекта?

Джо не отговори. И не беше нужно. Президентът, вперил поглед в него, не се усъмни в отговора. Със задоволство се облегна назад и се отпусна.

— Добре тогава, какъв ви е проблемът?

— След десет дни руснаците ще изкарат от хамбара най-новата си самоходна пускова установка и ще я изстрелят в космоса с десантен лунен кораб, който е шест пъти по-голям и по-тежък от управляемия от човек модул, използван от астронавтите от програмата „Аполо“. Знаете подробностите от разузнавателните сводки на ЦРУ.

— Да, държаха ме в течение за мисиите до луната — не отрече президентът.

— Знаете също така, че през изминалите две години те са изстреляли в орбита три сонди да обикалят луната, за да проучат и снимат удобни за кацане места. Третата и последна сонда се разби на лунната повърхност. Втората имаше повреда в двигателя и горивото й избухна. Първата обаче се справи успешно, поне в началото. Тя обиколи луната дванайсет пъти. После стана нещо. След като започна да се връща, преди да влезе в земна орбита, тя изведнъж отказа да приема всякакви команди от земята. През следващите осемнайсет месеца съветските космически диспечери положиха усилия да свалят невредим летателния апарат. Няма как да разберем дали са успели да възобновят визуалните му данни. Накрая те изстреляха ретро ракети. Но вместо в Сибир, лунната им сонда „Селенос 4“ се приводни в Карибско море.

— Каква е връзката на Лебарон с всичко това?

— Той тръгна да търси съветската лунна сонда.

По лицето на президента се изписа съмнение.

— Според докладите на ЦРУ руснаците са извадили летателния апарат от дълбоките води на Куба.

— Димна завеса! Те дори изиграха цяло представление как уж изваждат сондата. Но истината е, че изобщо не са могли да я открият.

— А вашите хора имат предположение къде се намира тя, така ли?

— Да, знаем точното й местоположение.

— Защо искате да изземете от руснаците няколко снимки от луната? Такива снимки има с хиляди и са на разположение на всеки, който иска да ги проучва.

— Да, но те всички са правени, преди да бъде създадена колонията Джърси. Новите въздушни снимки на руснаците положително ще открият местонахождението й.

— С какво ще навреди това?

— Сигурен съм, че ако Кремъл се добере до истината, първата мисия на СССР до луната ще има за цел да нападне и превземе колонията ни и да я използва за техни цели.

— Не ми се вярва. Кремъл би държал цялата си космическа програма открита, за да ни предизвика.

— Забравяте, господин президент, че нашият лунен проект е обгърнат в тайна. Никой не може да обвини руснаците, че са откраднали нещо, за което не се предполага, че съществува.