Клайв Къслър - Циклопи

— Ръгате с нож в тъмното — отсече рязко президентът.

Погледът на Джо стана твърд.

— Няма значение. Нашите астронавти стъпиха първи на луната. Ние ще бъдем първите, които ще я колонизираме. Луната принадлежи на Съединените щати и ние ще се опълчим срещу всяко нашествие.

— Това не е четиринайсети век — изуми се президентът. — Не можем да грабнем оръжие и да държим руснаците или който и да е друг далеч от луната. Освен това Обединените нации постановиха, че никоя държава няма власт над луната и планетите.

— Дали Кремъл щеше да се съобрази с това, ако беше на наше място? Не мисля. — Джо се размърда и извади от торбата друг стик. — Осемнайсетата зеленина. Последният ви тур, господин президент.

Със замаяна глава президентът застана до зеленината и вкара топката в дупката от шейсет сантиметра разстояние.

— Бих могъл да ви попреча — рече студено той.

— Как? НАСА няма готови технически средства, за да изстреля взвод от морски пехотинци на лунната повърхност. Благодарение на вашата и на предшествениците ви недалновидност, всичките им сили са съсредоточени в орбиталната космическа станция.

— Не мога да стоя настрани и да ви оставя да започнете война в космоса, която може да се изсипе и върху земята.

— Ръцете ви са вързани.

— Може и да грешите по отношение на руснаците.

— Да се надяваме, че е така — отвърна Джо. — Но подозирам, че вече са убили Реймънд Лебарон.

— И затова ли ме посветихте в тайната ви?

— Ако се случи най-лошото, поне ще сте предупреден за положението и ще можете да подготвите стратегия как да действате сред хаоса, който ще последва.

— Ами ако наредя на телохранителите ми да ви арестуват като душевноболен убиец и после разглася тайната за колонията Джърси?

— Арестувате ли ме, Реджи Салазар ще бъде мъртъв. Разкриете ли проекта, тогава двойната задкулисна игра, ножовете в гърба, измамата и лъжите, както и жертвите, взети по време на изпълнението му, ще паднат върху политическите ви плещи още от времето, когато положихте клетва за влизането ви в Сената. Ще изхвърчите от Белия дом с по-голяма скорост от Никсън, ако разбира се, доживеете дотогава.

— Заплашвате ме с изнудване ли? — До този момент президентът сдържаше гнева си, но сега кипеше от ярост. — Животът на Салазар ще бъде малка цена, с която ще се плати за запазване целостта на президентството.

— Дайте ми две седмици и след това обявете пред света съществуването на колонията Джърси. Тогава с фанфари и барабани можете да поемете ролята на голям политически герой. Две седмици, и ще можете да покажете доказателство за най-огромното научно постижение на тази страна.

— След две седмици? И защо точно тогава?

— Защото за тогава е планирано първоначалният екип да напусне колонията Джърси и да се върне на земята със събираните в продължение на две десетилетия данни от проучването на космоса: доклади за метеорологическите и лунните сонди, научните резултати от хилядите биологически, химически и атмосферни опити, безбройните снимки и километрите видеоленти на първото човешко присъствие на планетарна цивилизация. Първата фаза на проекта е завършена. Мечтата на „тайното ядро“ се осъществи. Сега колонията Джърси принадлежи на американския народ.

Президентът си играеше замислено със стика. След малко попита:

— Кой сте вие?

— Разровете се в паметта си. Познаваме се отпреди много години.

— Как да се свързвам с вас?

— Ще ви уредя нова среща, когато преценя, че е необходима. — Джо вдигна торбата със стиковете от багажника на електрическата кола и тръгна по тясната пътека към клуба. След няколко крачки спря и се върна.

— Между другото, излъгах ви. В този пакет няма бомба, това е подарък от „тайното ядро“ — кутия с нови топки за голф.

Президентът го изгледа с чувство на безсилие.

— Да те вземат мътните, Джо!

— О, и още нещо… Моите поздравления.

— Поздравления? За какво?

Джо му подаде картата за отбелязване на резултата.

— Следих внимателно играта ви. Направихте седемдесет и девет точки.

Лъскавият корпус на уиндсърфа пореше развълнуваната вода с изяществото на стрела. Гладката му и нежно извита форма беше както приятна гледка за окото, така и благоприятстваше за набиране на висока скорост по вълните. Имаше може би най-опростената ветроходна система — дъската му беше направена от полиетиленова обвивка, отлята върху сърцевина от втвърдена пластмасова пяна, което я правеше лека и гъвкава. Под кърмата беше монтирана стабилизаторна дъска, или перка, служеща за странично управление, а в средната част отдолу излизаше дървена плоскост във формата на кама, която предпазваше лодката да се измества странично от вятъра.