Клайв Къслър - Циклопи

За алуминиева мачта, монтирана на борда със сферичен шарнир, бе опънато триъгълно платно, боядисано в пурпурночервено с широка тюркоазносиня лента. Метална тръба опасваше мачтата и платното и бе здраво хванато от дълги тънки ръце с груба и мазолеста кожа.

Дърк Пит беше изморен, по-изморен, отколкото притъпеното му съзнание можеше да понесе. Имаше чувството, че мускулите на краката и ръцете му са покрити с олово, болката в гърба и раменете ставаше все по-силна с всяка маневра на уиндсърфа. Поне една трета от последния един час той се преборваше с все по-неудържимия копнеж да се отправи към най-близкия бряг и да се просне върху пясъка.

Погледна през изрязания в платното прозорец към шамандурата, отбелязваща последния наветрен етап от състезанието по ветроходен маратон от Бискейнския залив до фара на Кейп Флорида на Кий Бискейн. Внимателно зае положение, за да заобиколи шамандурата. Обръщайки платното — най-изящната маневра в уиндсърфинга, той започна да си проправя път през натовареното движение, като прехвърли товара си върху кърмата на дъската и насочи носа й по новия курс. После, хванал здраво мачтата с една ръка, завъртя такелажа по посока на вятъра, измести крака и освободи гика с другата ръка, а след това опъна плющящото платно срещу вятъра. Подет от свежия вятър, духащ от север със скорост двайсет възела, уиндсърфът побягна по разбуненото море и скоро достигна скорост трийсет километра в час.

Пит с изненада установи, че от общо четирийсет и един състезатели, повечето от които бяха поне петнайсет години по-млади от него, той беше трети — само на двайсет метра зад първите двама.

Многоцветните платна от флотилията уиндсърфи проблясваха върху синьо-зелената вода като бясно въртяща се призма. Финалът вече се виждаше. Пит внимателно наблюдаваше сърфиста пред него, изчаквайки удобен момент да щурмува. Но преди да предприеме опит да го изпревари, съперникът му прецени погрешно една вълна и цопна във водата. Сега Пит стана втори на оставащите до финала само осемстотин метра.

В този момент по безоблачното небе премина зловеща, тъмна сянка и той чу шума от изпускателните тръби на витлови самолетни двигатели. Погледна нагоре и отвори широко очи от изумление.

На височина не повече от сто метра, закривайки слънцето като при затъмнение, от небето се спускаше дирижабъл, чиято носова част бе насочена право към флотилията от уиндсърфи и се създаваше впечатлението, че е изпуснат от контрол. Двата му двигателя се въртяха едва-едва на празен ход, но той бясно цепеше въздуха благодарение на силния вятър. Уиндсърфистите наблюдаваха безпомощни как огромният нашественик пресича пътя им.

Гондолата му се удари в гребена на една вълна и дирижабълът отскочи отново нагоре, задържайки се на метър и половина над водната повърхност пред водещия уиндсърфист. Младежът, на възраст не повече от седемнайсет години, не успя да обърне навреме платното и се хвърли във водата миг преди мачтата и платното му да бъдат съдрани на парчета от дясното витло на дирижабъла.

Пит ловко издърпа под остър ъгъл платното си и пое курс, успореден на развилнелия се въздушен кораб. С крайчеца наоколо си мерна името — „Проспъртиър“, изписано с огромни червени букви на едната му страна. Вратата на гондолата беше отворена, но той не забеляза никакво движение вътре. Извика, но гласът му се изгуби в шума на изпускателните тръби на двигателя и вятъра. Тромавият летателен апарат препускаше по морската повърхност, сякаш преследваше своя собствена цел.

Изведнъж Пит почувства ледени тръпки по гърба си. „Проспъртиър“ се бе устремил към намиращия се само на четиристотин метра бряг, и то право към просторната тераса на хотел „Сонеста Бийч“. Макар че ударът на по-лекия от въздуха летателен апарат в солидна постройка нямаше да причини големи щети, съществуваше голяма опасност от пожар, който щеше да избухне от пробитите резервоари за гориво и да обхване стаите на унесените в сън гости или на хранещите се на терасата.

Забравяйки за вцепеняващото го изтощение, Пит изви уиндсърфа си по посока, която щеше да пресече пътя на огромния заоблен нос на дирижабъла. Гондолата подскочи върху друга голяма вълна и въртящото се витло хвърли облак солени пръски в очите му. За миг зрението му се замъгли и той за малко да загуби равновесие. Приклекна и овладя малкия си плавателен съд, докато скъсяваше разстоянието. На плажа тълпи от хора махаха възбудено с ръце и сочеха към необикновената гледка, която стремително се приближаваше към полегатия бряг в подножието на хотела.