Клайв Къслър - Циклопи

— Не могат да те заблудят, докторе.

— Какво води страшилището за злодеите в двореца на съдебната медицина? — попита приветливо Руни. — Любопитството ли?

— Не, разпознаване на труп от страна на важни персони. Бих искал ти да присъстваш.

— На някой от труповете в дирижабъла — отгатна Руни.

Сует кимна.

— Госпожа Лебарон е тук, за да види останките.

— Не й препоръчвам. Онова, което е останало от съпруга й, не е приятна гледка за човек, който не вижда смъртта всеки ден.

— Опитах се да я убедя, че разпознаването на личните му вещи ще бъде достатъчно за изискванията на закона, но тя настоя. Дори доведе със себе един помощник от канцеларията на губернатора, за да ускори процедурата.

— Те къде са?

— Чакат в моргата.

— А журналисти има ли?

— Цял полк от телевизионни и вестникарски репортери кръжат наоколо като смахнати. Наредих на помощниците ми да не ги пускат по-навътре от фоайето.

— Странно е как е устроен светът — каза Руни, изпадайки в едно от философските си настроения. — Известният Реймънд Лебарон ще изпълни първите страници на вестниците, а тази клетница ще бъде спомената в два реда в колонката за криминалната хроника. — Той въздъхна, свали си престилката и я метна на стола. — Да вървим да свършим тая работа, че следобед ме чакат още две аутопсии.

Докато говореше, тропическата буря стихваше и звукът на гръмотевица изтрещя през стените. Руни си сложи спортно сако и стегна вратовръзката си. Двамата тръгнаха един до друг; Сует бе забил замислен поглед в шарките на килима в коридора. По едно време попита:

— Някакво предположение за причината за смъртта на Лебарон?

— Още е много рано да се каже. Лабораторните резултати не са заключителни. Искам да направя допълнителни тестове. Доста неща не се връзват. Не се притеснявам да призная, че случаят е пълна загадка.

— Имаш ли поне някакви съмнения?

— Никакви, които да изложа писмено. Проблемът е в невероятно бързото разложение. Не съм виждал тъкан да се разпада толкова бързо, освен може би веднъж през 1974 година.

Не остана време Сует да чуе спомена на Руни, тъй като двамата стигнаха до моргата и влязоха. Помощникът на губернатора, тип мазник с костюм от три части, веднага скочи на крака. Още преди да чуе гласа му, Руни мислено му лепна определението „мижитурка“.

— Бихме ли могли, шерифе, веднага да пристъпим към процедурата? Госпожа Лебарон се чувства много съкрушена и желае час по-скоро да се върне в хотела.

— Съчувствам й — проточи думите шерифът. — Но не е нужно да напомням на един обществен слуга, че има известни закони, които трябва да се спазват.

— Не е нужно пък аз да ви напомням, че губернаторът очаква вашето управление да й окаже възможно най-голямо внимание, за да облекчи скръбта й.

Руни вътрешно се възхити на волското търпение на Сует. Шерифът просто подмина помощника, сякаш подминаваше кошче за боклук на тротоара.

— Това е нашият главен съдебен лекар, доктор Руни. Той ще присъства на разпознаването.

Джеси Лебарон съвсем не изглеждаше съкрушена. Седеше на един оранжев стол, отлят от пластмаса, със спокоен, хладнокръвен израз и високо вдигната глава. Въпреки това обаче, Руни долови крехкост, подсилвана от дисциплина и самообладание. Той имаше опит в председателстването на разпознаване на труп от близките му. Стотици пъти бе преминавал през това мъчително изпитание и неволно говореше тихо и се държеше любезно.

— Госпожо Лебарон, знам на какво се подлагате и ще се постарая да го изтърпите възможно най-безболезнено. Но преди всичко, искам да сте наясно, че дори да разпознаете само личните вещи по телата, това ще е достатъчно за законите, постановени в щата и страната. Второ, за мен лично ще бъде в огромна помощ всяка физическа характеристика, за която можете да си спомните, като: белези, зъболекарска работа, счупени кости или хирургическа намеса. И трето, най-почтително ви моля да не виждате останките. Макар лицевите черти да са все още разпознаваеми, разложението си е казало думата. Мисля, че ще се чувствате по-добре, ако запомните господин Лебарон такъв, какъвто е бил в живота, а не във вида му в моргата.

— Благодаря ви, доктор Руни — каза Джеси. — Признателна съм за загрижеността ви. Но държа сама да се уверя, че съпругът ми наистина е мъртъв.

Руни кимна унило, след това посочи към работната маса, върху която бяха подредени няколко части от дрехи, портфейли, ръчни часовници и други лични вещи.

— Разпознахте ли вещите на господин Лебарон?