Клайв Къслър - Циклопи

Пит трябваше да прецени точно времето — втори път шанс нямаше да има. Пропуснеше ли мига, витлата щяха да разкъсат тялото му на парчета. Главата му се замая, издръжливостта му беше на път да го напусне. Почувства, че мускулите му вече не откликват на командите на мозъка му. Напрегна последни сили, когато уиндсърфът му се плъзна под носа на дирижабъла.

И точно тогава отскочи.

Ръцете му сграбчиха едно от предните въжета на „Проспъртиър“, но се плъзнаха по мократа им повърхност и одраха кожата на пръстите и дланите. Докаран до отчаяние, той усука крак около въжето и с последни сили успя да се задържи на него. От тежестта му носът се наклони надолу и го повлече под повърхността на водата. Той се закатери по въжето и подаде глава над нея. Пое си въздух и изплю солената вода. Ролите се размениха — преследвачът стана пленник.

Плаващото тяло на Пит не беше достатъчно да спре въздушното чудовище, още по-малко да намали инерцията му от вятъра. Беше вече на път да се пусне от рискованата си опора, когато краката му опряха в дъно. Понесен от дирижабъла по високите вълни, той имаше чувството, че се вози в увеселително влакче. След миг се намери изхвърлен върху топлия пясък на плажа. Вдигна поглед и видя, че ниската крайбрежна дига на хотела отстоеше само на трийсет метра.

Боже мой, ужаси се Пит, след няколко секунди „Проспъртиър“ щеше да се разбие в хотела и вероятно да избухне. И не само това — въртящите се витла щяха да се разтрошат от удара и металните парчета щяха да се посипят върху слисаните хора със смъртоносната сила на шрапнел.

— За бога, помогнете ми! — извика Пит.

Струпаните на плажа хора стояха вцепенени, с отворени уста, и прехласнати като деца наблюдаваха странния спектакъл. Изведнъж две девойки и едно момче припнаха към дирижабъла и грабнаха едно от влекалните въжета. След тях се затича спасителят, следван от една възрастна пълна жена. Тогава бентът от хора се отприщи и още двайсетина зяпачи се втурнаха след тях и се скупчиха между влекалните въжета. Все едно че полуголи аборигени предизвикваха разбеснял се бронтозавър на решителна борба.

Голи ходила затъваха в пясъка и оставяха дълбоки бразди, докато упоритото тяло над главите им ги влачеше по плажа. От дърпането на носовите въжета корпусът се завъртя и огромната перкообразна опашка се изви в дъга от 180 градуса и застана с лице към хотела, колесникът под гондолата се вряза между храстите, издигащи се върху горната част на дигата и витлата минаха на косъм над бетона, поваляйки клони и листа.

Силен порив на вятъра откъм морето тласна „Проспъртиър“ над терасата и той, мачкайки по пътя си плажни чадъри и маси, устреми кърмата си право към петия етаж на хотела. Въжетата се отскубнаха от ръцете и вълна от безпомощни хора се затъркаля по пясъка. Битката изглеждаше загубена.

Пит успя с мъка да се изправи на крака и ту тичайки, ту препъвайки се, се добра до най-близкото палмово дърво. С последни отчаяни усилия върза за него въжето, което държеше, и трескаво се замоли то да издържи на напъна.

Въжето пое хлабината и се изопна докрай. Петнайсетметровата палма потръпна, полюшна се и се преви за няколко секунди. Множеството едновременно затаи дъх. После дървото мъчително бавно започна да се изправя и зае първоначалното си положение. Плитките корени се оказаха здраво впити в земята и дирижабълът спря, перките се задържаха на около метър и половина от източната стена на хотела.

Двеста души нададоха радостни викове и започнаха да ръкопляскат. Жените подскачаха и се смееха, мъжете с гръмогласни викове вдигаха палци един към друг. Едва ли някой печелещ спортен отбор се е радвал на толкова спонтанни овации. Охранителите на хотела изникнаха като призраци и започнаха да отстраняват хората от все още въртящите се витла.

Целият в пясък, Пит стоеше до дървото и докато си поемаше дъх, започна да чувства болката в ожулените си от въжето ръце. Вдигна поглед и за първи път огледа подробно въздушния кораб — смая се от старинната конструкция. Нямаше съмнение, че тя предшестваше съвременните въздушни балони на „Гудиър“.

Той тръгна между прекатурените маси и столове и се качи в гондолата. Екипажът вътре беше все още привързан за седалките си — никой не помръдваше, нито издаваше звук. Пит се наведе над пилота, намери ключовете за запалването и изключи двигателите. Те изпукаха един-два пъти и замлъкнаха, витлата се завъртяха още веднъж по инерция и застинаха неподвижно.