Клайв Къслър - Циклопи

Настъпи гробна тишина.

Пит сбърчи вежди и огледа вътрешността на гондолата. Не видя следи от повреда, измервателните уредите и механизмите за управление изглеждаха напълно в ред. Онова, което го удиви, беше прекомерната електроника. Градиометърът за откриване на желязо, хидролокаторът за странично сканиране и поддънният профилограф за изследване на морското дъно — всички те бяха уреди, необходими за подводна изследователска експедиция.

Пит не забеляза морето от човешки лица, които надничаха през отворената врата на гондолата, нито чу пулсиращия вой на приближаващите се сирени. Чувстваше се напълно отдалечен от действителността и дезориентиран за миг. Горещината и влагата бяха натежали от зловеща тайнственост и от противната миризма на разлагащи се човешки тела.

Единият от екипажа стоеше приведен над малка масичка, захлупил лице върху кръстосаните си ръце, сякаш спеше. Дрехите му бяха влажни и изцапани. Пит постави ръка върху рамото му и леко го разтърси. Плътта му не беше втвърдена, напротив, усети я мека и пихтиеста. Ледени тръпки го побиха и кожата му настръхна, а в същото време по цялото му тяло се стичаха струйки пот.

Той отново насочи вниманието си към призрачните фигури, седнали пред командното табло. Лицата им бяха покрити с дебел пласт мухи, разлагането бе унищожило всякакви следи от живот. Кожата им се бе свлякла от плътта като спукани мехури след изгаряне. Челюстите им висяха, устата им зееха, а езиците им бяха изсъхнали и влезли дълбоко в гърлото. Очите бяха отворени и гледаха в нищото, очните им ябълки бяха матови и замъглени. Ръцете им с посинели нокти стояха върху механизмите за управление. Необуздавани от ензими, бактериите бяха образували газове, които по отвратителен начин издуваха коремите им. Влажният въздух и високите температури на тропика ускоряваха неудържимо процеса на гниенето.

Разложените трупове в „Проспъртиър“ бяха долетели от незнаен гроб — страховит екипаж във въздушен кораб костница, поел към призрачна мисия.

Голото тяло на чернокожа жена лежеше проснато на масата за изследване в ярко осветената стая за аутопсии. Беше съвършено запазено, не се забелязваха никакви следи от насилие. За опитното око състоянието на трупа сочеше, че смъртта е настъпила преди по-малко от седем часа. На възраст мъртвата жена изглеждаше между двайсет пет и трийсет години. Вероятно преди време тялото й е привличало мъжките погледи, но сега лежеше недохранено, опустошено и излиняло от десетгодишна употреба на наркотици.

Областният съдебен лекар от Дейд, доктор Калвин Руни, не беше особено доволен, че извършва аутопсията. В Маями имаше достатъчно мъртъвци, които да запълват времето на работещия му на смени екип, затова той предпочиташе да се занимава с по-тежки и загадъчни аутопсични изследвания. Случаи на свръхдози с различни видове наркотици не привличаха особено интереса му. Но този труп бе намерен захвърлен на тревната площ пред дома на областния комисар и той нямаше как да не го прегледа.

Руни носеше синя лекарска престилка, защото ненавиждаше стандартната бяла униформа. Беше местен флоридец, ветеран от сухопътните войски на САЩ и възпитаник на Харвардския медицински институт. Той пъхна нова касета в портативен касетофон и сухо започна да излага общото състояние на трупа.

Взе скалпел и се приготви за дисекция, като започна на сантиметри под брадичката и продължи надолу към костта на венериния хълм. Изведнъж Руни спря да реже над гръдния кош и се наведе, за да огледа по-отблизо мястото през очилата си с големи стъкла и рогови рамки. През последните петнайсет минути той изряза и изследва сърцето, без да прекъсва монолога си за касетофона.

Минута преди да направи последните си наблюдения, в залата за аутопсии влезе шериф Тайлър Сует. Той беше среден на ръст, мрачен човек, с леко заоблени рамене и лице, което издаваше меланхолия и непоколебима решителност. Методичен и изключително честен, той се ползваше с огромно уважение от страна на подчинените си, и мъже, и жени.

Шерифът хвърли безизразен поглед към разрязания труп, кимна за поздрав на Руни и попита:

— Ново парче месо, а?

— Жената от двора на комисаря — поясни Руни.

— Поредната свръхдоза ли?

— Де да беше това! Отваря ми се повече работа. Била е убита. Открих три пробождания в сърцето.

— От пикел за лед ли?

— По всичко личи, че са от такъв инструмент.

По челото на плешивия дребен човек беше избила пот. Той имаше толкова благ вид, че приличаше повече на енорийски свещеник, отколкото на главен съдебен лекар.