Клайв Къслър - Циклопи

Посетителят с нищо не показваше някакво смущение. Гледаше Виктор през матовозелените си очи, излъчващи хипнотично качество, с особен интерес. По едно време погледът му като че ли мина през детектива, но явно нищо не привлече вниманието му и предпочете да разгледа картината на стената зад него. После падна върху телефона.

— Повечето полицейски управления използват свързочната система „Хоризонт“ — отбеляза той с равен глас. — Ако искате да говорите с онзи, който ви търси по телефона, препоръчвам ви да натиснете бутона.

Виктор погледна към апарата. Един от четирите бутона светеше, но не беше натиснат.

— Много сте наблюдателен, господин…?

— Пит, Дърк Пит. Ако вие сте лейтенант Виктор, значи с вас имам среща.

— Да, аз съм Виктор. — Той постави слушалката обратно на мястото й. — Вие сте бил първият, който е влязъл в гондолата на „Проспъртиър“, така ли?

— Точно така.

— Благодаря ви, че дойдохте, и то в такъв ранен час в неделя. Оценявам съдействието ви да изясним някои въпроси.

— Няма защо. Много ли време ще отнеме?

— Двайсетина минути, най-много половин час. Бързате ли за някъде?

— След два часа трябва да отлетя за Вашингтон.

Виктор кимна.

— Ще ви оставя достатъчно време, за да успеете. — Той издърпа едно чекмедже и извади портативен касетофон. — Да отидем на по-уединено място.

Лейтенантът поведе Пит по дълъг коридор до малка стая за разпити. Беше обзаведена спартански: едно бюро, два стола и пепелник. Виктор седна и пъхна нова касета в записващия апарат.

— Ще възразите ли, ако запишем разговора? Ужасно държа да си водя бележки. Никоя от секретарките обаче не може да разчита почерка ми.

Пит сви равнодушно рамене в знак на съгласие.

Виктор премести касетофона в средата на бюрото и натисна червения бутон за запис.

— Как се казвате?

— Дърк Пит.

— Среден инициал?

— Е като Ерик.

— Адрес?

— Еърпорт Плейс 266, Вашингтон, окръг Колумбия, 20001.

— Телефон за връзка?

Пит каза телефонния номер в службата си.

— Занимание?

— Ръководител на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания.

— Можете ли да опишете на какво точно сте бил свидетел следобеда в събота, 20 октомври?

Пит описа как бе видял неуправляемия дирижабъл по време на състезание с уиндсърфове, как бе хванал котвеното въже и бясно се бе понесъл с летателния апарат и как в последната минута, на метри от потенциалното бедствие, успял да го удържи и накрая, как бе влязъл в гондолата.

— Пипахте ли нещо?

— Само ключовете за запалването, за да изключа двигателите и батерийните комутатори. Също така разтърсих леко по рамото тялото, седящо край масичката на навигатора.

— Нищо повече?

— Единственото друго място, на което може да съм оставил отпечатъци от пръсти, е бордовата стълба.

— А по задната облегалка на седалката на втория пилот? — попита Виктор със самодоволна усмивка. — Нищо чудно, щом сте се навели да завъртите ключовете за запалването.

— Недомислена работа. Следващия път ще си сложа хирургически ръкавици.

— ФБР оказа голямо съдействие.

— Свалям шапка на компетентността.

— Взехте ли нещо оттам?

Пит стрелна Виктор с остър поглед.

— Не.

— Възможно ли е някой друг да е влизал и да е взел някакви вещи?

Пит поклати глава.

— След като слязох от гондолата, хотелската охрана я запечати. След мен влезе само униформен полицейски служител.

— После какво направихте?

— Платих на един от спасителите от хотела да извади от водата уиндсърфа ми. Той имаше малък пикап и беше много любезен да ме закара до къщата, в която бях отседнал с приятели.

— В Маями ли?

— В Коръл Гейбълс.

— Мога ли да ви попитам какво правехте в града?

— Тъкмо бях приключил един крайбрежен проучвателен проект за НЮМА и реших да си взема една седмица почивка.

— Разпознахте ли някой от труповете?

— Ни най-малко. И собствения си баща не бих разпознал в такова състояние.

— Имате ли представа кои може да са били тези хора?

— Мисля, че единият от тях е бил Реймънд Лебарон.

— Значи знаете за изчезването на „Проспъртиър“, така ли?

— Медиите писаха за това най-изчерпателно. Само някой отшелник в затънтена гора може да не е чул за това.

— Да имате свое предположение къде би могъл да е бил скрит дирижабълът в продължение на десет дни?

— Нямам представа.

— Дори най-смели помисли? — настоя Виктор.

— Би могло да е плод на колосална сензационна новина, медийна кампания за популяризиране на издателската империя на Лебарон.