Клайв Къслър - Циклопи

— За бога, Тайлър, толкова ли е спешно, та не можа да почакаш до утре сутринта?

— Преди около час ми се обади някой си Фед от Вашингтон — отвърна Сует и побутна леко дросела напред. — Каза, че бил от някаква местна разузнавателна агенция, за която никога не съм чувал. Няма да те занимавам с откровения му агресивен тон. Не мога да разбера защо всички в Севера си въобразяват, че могат да изместват южняците? В заключение той поиска да прехвърлим труповете от дирижабъла на федералните власти.

— Кои федерални власти?

— Отказа да ги назове. Взе да ми говори неопределено, когато го попитах.

Руни изведнъж прояви интерес.

— Не намекна ли с нещо защо искат труповете?

— Заяви, че било въпрос на предохранителни мерки.

— Сигурно си му отказал.

— Казах му, че ще си помисля.

Обратът на събитията и мартинито накараха Руни да забрави страха от водата. Започна дори да забелязва отличния външен вид на лодката от фибростъкло. Тя се явяваше второ работно място на шериф Сует, когато от време на време се налагаше да служи като помощна полицейска лодка, но по-често се използваше за развлечение и риболов на областните и щатските служители през почивните им дни.

— Как си я нарекъл? — попита Руни.

— Коя?

— Лодката.

— А, нея ли? „Саутърн комфорт“ 6 6 „Южен комфорт“ (англ.). — Б.пр. . Дълга е десет метра и вдига скорост до петнайсет морски възела. Строена е в Австралия от една фирма на име „Стибъркрафт“.

— Да се върнем на случая с Лебарон — предложи Руни и отпи глътка мартини. — Ще им се дадеш ли?

— Изкушавам се да го направя — усмихна се Сует. — Убийството тепърва ще става водеща новина. Журналистите вече правят цирк от нея. Всички ме притискат в ъгъла — от губернатора надолу. А на всичкото отгоре има вероятност престъплението да не е извършено в района на моите правомощия. Майчице, как се изкушавам да прехвърля отговорността на Вашингтон! Там е работата обаче, че се заинатих да си мисля, че тъкмо ние може и да разнищим тия заплетени конци.

— Добре, какво искаш от мен?

Шерифът извърна глава от кормилото и задържа поглед в него.

— Искам да ми кажеш какво си писал в доклада си.

— Разкритията ми усложниха още повече загадката.

Малка платноходка с четирима тийнейджъри се накани да пресича пътя им и Сует намали ход, за да ги пропусне.

— Кажи ми за тях.

— Да започнем отзад напред, става ли?

— Давай!

— В първия момент се шашнах. Преди всичко, защото такава мисъл изобщо не ми беше минавала през ума. Преди петнайсет години имах подобен случай. Женски труп беше намерен на стол на верандата откъм задния двор. Съпругът твърдеше, че предишната вечер той и жена му си пиели питиета там. Той се прибрал, за да си легне, като мислел, че тя ще го последва. Когато на сутринта се събудил сам в леглото, потърсил я и я заварил там, където я бил оставил вечерта, само че била мъртва. По всичко личеше, че е починала от естествена смърт. Нямаше никакви следи от насилие или от отрова, само голямо количество алкохол в кръвта й. Органите й изглеждаха напълно здрави без никакви показания за предишни заболявания или смущения. За четирийсетгодишна жена тя имаше тяло на двайсет и пет годишно момиче. Случаят страшно ме озадачи. Но постепенно нещата се навързаха. Следсмъртното посиняване — това е промяната на цвета на кожата вследствие на просмукването на кръвта поради земното притегляне — кожата обикновено добива моравосин цвят. Докато нейната беше червеникаворозова, което говореше за смърт, причинена от отравяне с цианид или въглероден окис, или от хипотермия. Открих също и кървене на панкреаса. В процеса на елиминирането първите две предположения отпаднаха. Последният гвоздей, който трябваше да се забие, се оказа занятието на съпруга. Доказателството не беше от най-неоспоримите, но беше достатъчно за съдията да му лепне петдесет години зад решетките.

— С какво се е занимавал съпругът?

— Работел като шофьор на товарна кола към фирма за замразени храни. Изпипан план. Наливал жената с твърд алкохол, докато тя изпаднала в несвяст. Занесъл я в товарната кола, която вечер и през почивните дни домувала в двора им, включил хладилната уредба и изчакал жената да се вкочаняса. След като нещастницата издъхнала, той я върнал обратно на градинския стол и отишъл да си легне.

Сует го изгледа озадачен.

— Но не допускаш, че труповете в дирижабъла са премръзнали до смърт.

— Точно това допускам.

— Да няма някаква грешка?