Клайв Къслър - Циклопи

— Невероятно е, че един толкова обхватен проект е могъл да се изпълнява зад непробиваемата завеса на сигурността, без да се разбере за него в продължение на двайсет и шест години.

Джо се загледа в окосената част на игрището.

— Ще ми отнеме цял месец, за да ви опиша проблемите, спънките и трагедиите, които са го съпътствали, научните и инженерни открития при разработките на процеса водород-редукция за получаването на вода, апаратурите за извличане на кислород и завода за производство на енергия, чиито турбини се задействат чрез течен азот, както и за събирането на материали и съоръжения, пускани в определена орбита от частна космическа агенция, спонсорирана от „тайното ядро“, за конструкцията на лунните превозни средства, предназначени да ги пренасят от земната орбита до колонията Джърси.

— И всичко това става под носа на нашата цялостна космическа програма?

— Рекламирани като големи съобщителни изкуствени спътници, всъщност те бяха замаскирани секции на лунните превозни средства, във всяка от която имаше човек във вътрешна капсула. Няма да навлизам в десетте години, през които беше замислян този момент, нито ще се спирам на изключителната сложност на свързването им една с друга и с една от нашите изоставени космически лаборатории, използвана като база за сглобяването на превозните средства. Оставям настрана и научното постижение в конструирането на лек, надежден слънчев електрически двигател, използващ за гориво кислород. Но работата беше свършена.

Джо спря колата, за да даде възможност на президента да направи поредния удар.

— После трябваше само да се съберат системите за поддържане на жизнените функции с изстреляните вече в орбита продоволствия и всичко да бъде транспортирано, или по-точно теглено като с влекач, до предварително определения обект на луната. До колонията Джърси са пратени дори една стара съветска орбитална лаборатория и всякакви годни за употреба парчета от космически отпадъци. От самото й начало операцията се явява пионерското преселване на човека от своя дом на земята, най-значимата стъпка, откакто първата риба е изскочила на сушата преди повече от триста милиона години. Но, боже мой, ние я направихме! Сега, докато си седим и разговаряме, десет души живеят и работят във враждебно обкръжение на 380 000 километра оттук.

Докато Джо говореше, погледът в очите му доби израз на месия. После видението му изчезна и той погледна часовника си.

— Трябва да побързаме, за да не почнат телохранителите да се чудят защо се заседяваме толкова. Във всеки случай това е същността на въпроса. Ще се постарая да отговоря на въпросите, докато играете.

Президентът го гледаше с благоговение.

— Господи! — промълви той. — Не съм сигурен, че ще мога да възприема всичко това.

— Моите извинения, че ви засипах с цялата тази информация за толкова кратко време — измъкна се Джо. — Но няма как, налагаше се.

— В коя точно част на луната се намира тази колония Джърси?

— След като изучихме снимките, направени от сондите на лунния изкуствен спътник и мисиите на „Аполо“, открихме гейзер от пара, излизащ от вулканичен район в южното полукълбо на луната. След по-задълбочени проучвания се оказа, че това е огромна пещера — съвършено скривалище за разположение на първоначалните инсталации.

— Казахте, че там имало десет души.

— Да.

— На ротационен принцип ли, на смени ли?

— Не, никакъв ротационен принцип.

— Божичко! Значи първоначалният екип, който е сглобил лунното превозно средство, е в космоса от шест години?!

— Точно така — потвърди Джо. — Един умря, а нови седем души бяха изстреляни, след като базата бе разширена, за да поеме още хора.

— Ами семействата им?

— Всички са ергени. Всички са запознати и са приели трудностите и рисковете.

— Казахте, че аз съм вторият президент, който научава за проекта.

— Така е.

— Но това, че не разрешавате на държавния глава на нацията да участва в проекта, е обида към институцията.

Тъмносините очи на Джо станаха още по-тъмни, той загледа президента с неприкрита злоба.

— Президентите са политически хищници. Броят на гласоподавателите става по-ценен от съкровище. Никсън може би е използвал колонията Джърси като димна завеса, за да се избави от аферата Уотъргейт. Картър също, с провала с иранските заложници. А Рейгън — да затвърди образа си, докато властва над руснаците. Но още по-жалка е мисълта какво би направил Конгресът с проекта. Партизанската му политика, която би се наложила когато започнат разгорещени безсмислени дебати за това дали не е по-добре парите да се изразходват за отбраната, или за изхранването на бедните. Аз обичам страната си, господин президент, и се считам за по-голям патриот от повечето хора, но вече нямам вяра в правителството.