Клайв Къслър - Циклопи

— Що за умопомрачителен номер кроите?

— Не е никакъв умопомрачителен номер.

— Не разбирам защо трябваше да стигнете дотам, че да ме карате да чета тази комична, научнофантастична измислица.

— Не е измислица.

— Тогава трябва да е някакъв вид изнудване.

— Колонията Джърси съществува — каза търпеливо Джо.

— Да, колкото и Атлантис 5 5 Митичен остров, споменат за първи път от Платон, според когото е съществувал в Атлантическия океан на запад от Гибралтар, но впоследствие потънал. — Б.пр. .

Джо се усмихна накриво.

— Току-що бяхте приет в клуб за подбрани хора. Вие сте вторият президент, запознат с проекта. Сега предлагам да ударите топката, а аз ще ви обрисувам картината, докато играете. Няма да е пълна картина, защото не разполагаме с много време. Освен това не ви трябва да знаете някои подробности.

— Първо искам да ви задам един въпрос. Дължите ми го.

— Добре.

— Къде е Реджи Салазар?

— Спи дълбоко в бараката.

— Бог да ви е на помощ, ако лъжете.

— Кой стик? — попита нехайно Джо.

— За къс удар. Дайте ми номер четири с желязна глава.

Президентът замахна механично, но топката полетя по права и точна линия, тупна на земята и се търкулна на около трийсет сантиметра от дупката. Той хвърли стика към Джо и се отпусна тежко на седалката на колата.

— Добре тогава… — подхвана Джо, подкарвайки към зеленината. — През 1963 година, само два месеца преди да бъде убит, президентът Кенеди се срещна с група от деветима души в дома си в Хаянис Порт. Те му изложиха строго поверителен етапен проект, който да бъде осъществен зад кулисите на новата програма „Човек в космоса“. Групата представляваше „тайно ядро“ от блестящи млади учени, крупни бизнесмени, инженери и политици, всеки с изключителни заслуги в своята област. Кенеди възприе идеята им и стигна дотам, че създаде правителствена агенция, която служеше за прикритие, за да се източват пари от федералните данъчни постъпления за нуждите на проекта под кодовото название „Колонията Джърси“. Сумата растеше и благодарение на бизнесмените, които създадоха фонд, от който всеки долар да съответства на правителствения. Научноизследователската апаратура се създаваше в съществуващи сгради, обикновено стари складови постройки, пръснати из цялата страна. Така бяха спестени милиони от първоначалните разходи, както и се избегнаха въпроси на любопитни, в случай че се построеше нова сграда на център за разработка и усъвършенстване на проекта.

— Как се е запазила операцията в тайна? — попита президентът. — Не може да е нямало изтичане на информация.

Джо сви рамене.

— Много просто. Научноизследователските екипи се занимаваха със свои собствени проекти. Всички работеха на различни места. Прилагаше се старата приказка: „Едната ръка да не знае какво прави другата“. Изработването на апаратурата беше възложено на дребни производители. Толкова просто беше измислено. Трудната част беше да се съгласуват действията под носа на НАСА, без да се даде възможност на хората там да узнаят какво се върши. Затова в космическите центрове в Кейп Канаверал и Хюстън бяха внедрени военни офицери, както и един в Пентагона, който да оказва съдействие за всички неудобни проби.

— Искате да кажете, че Министерството на отбраната не е знаело нищо по въпроса?

— Това беше най-лесното — усмихна се Джо. — Един от членовете на „тайното ядро“ беше щабен офицер с високо звание, чието име не е важно за вас. За него не представляваше трудност да вмъкне още една военна мисия в лабиринта на Пентагона.

Стигнаха до топката и Джо млъкна. Президентът нанесе още един удар така, сякаш му се спеше. Върна се при колата и загледа Джо.

— Не ми се струва възможно НАСА да е била чак толкова сляпа и глуха.

— В нея един от ключовите директори на космическата администрация беше член на „тайното ядро“. Освен това неговото виждане беше да има постоянна база с неограничени възможности, а не съсредоточаването върху няколко временни кацания на човек на лунната повърхност. Но му беше ясно, че НАСА не може да провежда едновременно две сложни и скъпи програми, затова стана член на „Колонията Джърси“. Проектът се държеше в пълна тайна от президентството, Конгреса и военните. Това решение се оказа мъдър ход.

— И основната идея е Съединените щати да стъпят здраво на луната.

— Да, господин президент — кимна Джо, — точно така.

Президентът не беше в състояние да възприеме необятността на това схващане.