Клайв Къслър - Циклопи

Грабна телефонната слушалка на мостика и позвъни в машинното.

— Мани, те са тук — беше краткото му съобщение.

— Имам вакуум и достатъчно пара в един от котлите и мога да го размърдам.

— Чудесно се справяш, приятелю. Спести цял час и половина.

— Тогава да си надигаме задниците.

Пит отиде до корабния телеграф и премести стрелките на положение „в готовност“. Завъртя кормилото така, че кърмата първо да се измести от кея. После подаде сигнал за „много бавен назад“.

Мани му се обади за потвърждение от машинното и в следващия миг Пит почувства вибрация под краката си.

С внезапен страх Кларк осъзна, че малката му група е превъзхождана по численост и че пътят й за бягство е пресечен. Откри също, че не са изправени пред обикновени кубински войници, а пред елитна част от съветската морска пехота. В най-добрия случай той можеше да спечели само няколко минути — време, достатъчно за корабите да се отдалечат от доковете.

Той бръкна в една брезентова торба и извади граната. Излезе от сянката и метна гранатата в задния автомобил. Взривът се чу като глухо тупване, последвано от ярък пламък, вследствие на възпламеняването на резервоара за горивото.

Камионът като че ли се разцепи навън и мъжете се пръснаха по дока като пламтящи кегли.

Той се затича между зашеметените и объркани руснаци, стъпвайки по викащите от болка ранени, които се търкаляха около дока в отчаяни опити да намокрят горящите си дрехи. Кларк хвърли още три гранати под останалите камиони и детонациите им последваха в бърза последователност, огласяйки залива.

Нов пламък и облаци дим изригнаха от покривите на складовите постройки. Морските пехотинци напускаха като обезумели превозните средства и побягваха да спасят живота си от тази клада. Неколцина бяха подтикнати към действие и започнаха да стрелят в тъмнината към всичко, което смътно наподобяваше на човешка фигура. Накъсаната стрелба се смеси със звука от счупени стъкла, когато бяха взривени и прозорците на складовете.

Малката група от шестима бойци на Кларк поддържаше огъня. Няколкото куршума в тяхна посока изсвистяха над главите им. Те преустановиха стрелбата, когато Кларк се втурна сред пълната бъркотия и зад прикритието на кубинската си униформа започна да ругае на руски и да издава заповеди за престрояване и нападение на пристана.

— Строй се! Строй се! — викаше той възбуден. — Те се разбягват. Хайде, действайте, да ви вземат дяволите, преди да са избягали тия предатели!

Но изведнъж млъкна — беше се озовал лице с лице срещу Болчев. Съветският майор отвори уста от пълно изумление, но преди да я затвори отново, Кларк го хвана за ръката и го блъсна във водата. За щастие в неразборията никой не обърна внимание на това.

— След мен! — провикна се Кларк и затича към дока, който минаваше между два склада.

Един по един или на групи от по четирима-петима съветските морски пехотинци се втурнаха след него, като с добре обучени движения приклякаха или лъкатушеха по кея, без да спират масирания огън, докато напредваха.

Те като че ли превъзмогнаха парализиращия шок на изненадата и бяха решени да отмъстят на невидимия враг, без да знаят, че бягат от един кошмар, за да се натъкнат на друг. Никой не се усъмни в заповедите на Кларк. След като го нямаше командирът да им нареди друго, подофицерът призова подчинените си да следват офицера в кубинска униформа, който водеше атаката.

Когато морските пехотинци стигнаха до складовете, Кларк се просна на земята като прострелян. Това беше сигнал за хората му да открият огън. Руснаците бяха обстрелвани от всички страни. Мнозина биваха посечени на мига. Те представляваха лесни мишени, както се очертаваха на фона на превърнатите в горяща клада товарни автомобили. Онези, които се избавяха от ръката на смъртта, откриваха огън. Насеченият звук на изстрелваните куршуми, забиващи се в дървените стени и човешка плът, беше оглушителен, а онези, които пропускаха целта или рикошираха, прорязваха със свистене нощта.

Кларк се търкулна с всичка сила към капака на един сандък, но бе улучен в бедрото и миг след това друг куршум мина през двете му китки.

Макар и тежко ранени, съветските пехотинци започнаха да отстъпват. Те направиха безплоден опит да се измъкнат от района на доковете и да стигнат до прикритието на бетонната стена, която минаваше покрай главния булевард, но двама от хората на Кларк откриха огън и им пресякоха пътя.

Кларк лежеше зад сандъка, от разкъсаните му вени шуртеше кръв. Животът му изтичаше, но той не беше в състояние да го задържи. Ръцете му висяха като счупени клони, пръстите му бяха станали безчувствени. Пред очите му вече причерняваше, когато той се примъкна до края на кея и се загледа в залива.