Клайв Къслър - Циклопи

Взе корабния телефон и позвъни в машинното. Мина цяла минута, преди Мани да се обади.

— Какво, по дяволите, искаш?

— Само проверявам — отвърна Пит. — Аз съм готов.

— Ще има да чакаш, господинчо.

Преди Пит да отговори, в кормилната рубка влезе Кларк.

— С Мани ли говориш? — попита той.

— Да.

— Кажи му да се качи.

Пит предаде бързата команда на Кларк и в отговор бе залят от водопад от неприлични думи.

Не мина и минута, и Мани нахълта в помещението, плувнал в пот и машинно масло.

— Хайде, говори, че имам проблем — обърна се той към Кларк.

— И Моу има, и то по-голям.

— Разбрах. Двигателите са изключени.

— А твоите в нормално състояние ли са?

— Защо да не са?

— Защото съветският екипаж е изпочупил всички възможни вентили на „Озеро Зайсан“ — отвърна мрачно Кларк. — Моу каза, че ще му трябват две седмици, за да го ремонтира.

— Джак ще трябва да го изтегли в открито море с влекач — добави Пит.

Мани се изплю през вратата на рубката.

— После влекачът по никой начин няма да успее да се върне, за да изтегли и петролния танкер. Руснаците не са слепи. Щом изгрее слънцето, ще им стане ясна картинката.

Кларк закима бавно в знак на разбиране.

— Опасявам се, че си прав.

— Какво да правим тогава? — обърна се Пит към Мани.

— Ако това корито имаше дизелови двигатели, след два часа щях да го подкарам. Но то е с парни турбини.

— При това положение колко време ти трябва?

Мани заби поглед в пода и започна да прехвърля в съзнанието си продължителните и сложни процедури.

— Започваме с мъртъв агрегат. Първото нещо, което трябва да направим, е да пуснем в действие дизеловия генератор и да загасим горивните камери в пещта, за да загреем горивото. Тръбите трябва да бъдат подсушени от кондензация, котлите да се запалят и да се пуснат спомагателните устройства. После ще изчакаме налягането на парата да се повиши достатъчно, за да задейства турбините. За всичко това ще са ни нужни четири часа, при условие че всичко върви нормално.

— Четири часа?! — Кларк почувства, че му се завива свят.

— Значи „Ейми Бигълоу“ не може да напусна пристанището преди разсъмване — каза Пит.

— Така излиза. — В гласа на Кларк се долови нотка на отчаяние.

— Не, не излиза така — възрази решително Пит. — Ако успеем да изтеглим дори един кораб от входа на пристанището, ще намалим броя на жертвите с една трета.

— И всички ние да умрем — добави Кларк. — Няма как да се спасим. Преди два часа щях да дам петдесет процента шанс за нас да се спасим. Но не и сега, не и когато твоето старо приятелче Великов види чудовищния си план да дими на хоризонта. И да не забравяме, че не след дълго липсата на съветския полковник, който лежи на дъното на залива, ще бъде забелязана и цял полк ще довтаса тук да го търси.

— Ами и онзи капитан на охраната — допълни Мани. — Много бързо ще му дойде ума в главата, след като си изпати, задето е прекъснал дежурството без съответната заповед.

Звук на тежки дизелови двигатели бавно се усилваше навън и корабната камбана отби три приглушени удара.

Пит се вгледа през прозореца на командния мостик.

— Джак идва насам с влекача.

После се обърна и погледна светлините на града. Заприличаха му на огромна кутия за бижута. Замисли се за множеството деца, които се приготвяха да си лягат, очаквайки с нетърпение утрешните празнични церемонии. Запита се колко ли от тях нямаше да се събудят никога.

— Все още има надежда — каза той след малко и започна да описва какво според него ще бъде най-доброто разрешение за намаляване на разрушението и спасяването на колкото се може повече от Хавана. Когато свърши, замести поглед от Мани към Кларк и обратно.

— Е, приложимо ли е?

— Дали е приложимо ли? — попита слисан Кларк. — Как ни виждаш мен и още трима да държим настрана кубинската армия в продължение на три часа? Това е равносилно на самоубийство.

— А според теб, Мани?

Мани се вгледа в Пит, мъчейки се да прочете нещо в набразденото лице, което едва се виждаше на светлината от лампите на пристана. Защо един американец иска да жертва живота си за хора, които биха го разстреляли, без да се замислят? Разбра, че никога няма да узнае отговора в тъмната кормилна рубка на „Ейми Бигълоу“ и бавно сви рамене в подкрепа на окончателното си изказване.

— Само си губим времето — рече той и се запъти обратно към машинното отделение.

Дългата черна лимузина намали ход и спря безшумно пред главния портал на тайната ловна хижа на Кастро, намираща се сред хълмовете на югоизток от столицата. Едното от двете знаменца на колата символизираше Съветския съюз, а другото означаваше, че пътникът в нея е военен от висок чин.