Клайв Къслър - Циклопи

— Имате ли пропуск за влизане в района? — попита той.

Кларк, облечен с униформа на кубински полковник, му хвърли надменен поглед.

— Изпратете да повикат началника на охраната — нареди той строго и добави: — И използвайте „сър“, когато се обръщате към офицер!

Разпознавайки ранга на Кларк в светлината на жълтеникавите натриеви лампи, часовоят застана мирно и отдаде чест.

— Тъй вярно, сър. Ще доложа.

Часовоят изтича обратно в будката и вдигна портативния предавател. Кларк се размърда притеснен на мястото си. Измамата беше жизненоважна, тактиката на твърдата ръка — фатална. Ако бяха нападнали корабите със святкащи оръжия, алармените системи на всички военни гарнизони в града щяха да проехтят. Тогава руснаците, притиснати до стената, щяха да бъдат принудени да задействат експлозивите по-рано от определеното време.

От вратата на близкия склад излезе един капитан, спря се за миг да огледа чакащата колона, след това се приближи откъм пътническата страна на командирската машина и отдаде чест на Кларк.

— Капитан Роберто Херас — представи се той. — На вашите услуги, сър.

— Полковник Ернесто Перес — отвърна Кларк. — Имам заповед да сменя вас и хората ви.

По лицето на Херас се изписа смущение.

— На мен ми е наредено да охраняваме корабите до утре до обед.

— Има промяна — отвърна рязко Кларк. — Съберете хората си за оттегляне обратно в казармата.

— Ако не възразите, полковник, бих искал да чуя потвърждението на заповедта от моя командир.

— А той пък ще трябва да се обади на генерал Мелена, който обаче е в леглото си и спи. — Кларк го загледа с присвити, студени очи. — Едно писмо, свидетелстващо за вашето неподчинение, няма да ти е от полза, когато дойде време за повишаването ви в майорско звание.

— Моля ви, сър, съвсем не отказвам да се подчиня на висшестоящ началник.

— Тогава ви съветвам да приемете пълномощието ми.

— Да, полковник. Аз… аз не се съмнявам в думите ви… — отстъпи той. — Ще събера хората си.

— Направете го.

Десет минути по-късно капитан Херас доведе под строй отряда от двайсет и четирима охранители. Кубинците приеха смяната на дежурството на драго сърце. Всички се радваха, че ги освобождават и ще се върнат в казармата, за да се наспят. Изглежда, Херас не обърна внимание, че хората на полковника останаха скрити в тъмнината на водещия камион.

— Това ли е целият ви отряд? — попита Кларк.

— Да, сър. Всички са налице.

— Заедно с мъжете, които охраняват и другия кораб?

— Извинете, полковник, но оставих часовои на товарната рампа, за да не се качи някой, докато вашите хора заемат местата си. На тръгване ще минем да ги вземем.

— Много добре, капитане. Задният камион е празен. Наредете им да се качат в него. А вие може да използвате моята кола. По-късно ще пратя помощника си в щабквартирата ви, за да я върне.

— Много любезно от ваша страна, сър. Благодаря ви.

Кларк държеше едната си ръка в джоба на панталона, където се намираше 25-калибровия автоматичен пистолет със заглушител, но не я помръдна. Кубинците вече се качваха по сваления заден подвижен капак на камиона под напътствията на един сержант. Кларк отстъпи мястото си на Херас и с нехайна походка тръгна към смълчания камион отзад, където бяха Пит и кубинските моряци.

Камионите направиха завой и вече излизаха от района на пристанището, когато една служебна кола с руски офицер се приближи и спря. Офицерът подаде глава от прозореца на задната седалка, по лицето му беше изписано подозрение.

— Какво става тук?

Кларк пристъпи бавно до колата, заобиколи я отпред и се увери, че единствените й пътници бяха руснакът и шофьорът му.

— Смяна на охраната.

— Не знам да има такава заповед.

— Дойде от генерал Великов — отвърна Кларк и спря на не повече от половин метър от задната врата. Сега видя, че руснакът също е полковник.

— Идвам направо от щабквартирата на генерала, за да направя проверка на охраната. Не ми каза нищо за смяна. — Полковникът отвори вратата, възнамерявайки да слезе. — Трябва да има някаква грешка.

— Няма никаква грешка — отвърна Кларк, после натисна с коляно вратата, за да я затвори отново и стреля между очите на полковника. След това най-невъзмутимо пусна още два куршума в тила на шофьора.

След минути колата бе включена на скорост и бе избутана към тъмната вода между пристаните.

Мани вървеше начело, следван от Пит и четиримата кубински моряци. Те се качиха забързано по товарната рампа на главната палуба на „Ейми Бигълоу“ и се разделиха. Пит тръгна нагоре по една стълба, а другите слязоха на долната палуба и продължиха към машинното отделение. Кормилната рубка тънеше в мрак и Пит я остави така. В следващия половин час провери с джобно фенерче електронните табла за управление на кораба и високоговорителя и се постарая да запомни добре всяка подробност.