Клайв Къслър - Циклопи

Президентът избута настрани чинията със сандвичите и замислен отпи глътка кафе.

— Светът се е обърнал с краката нагоре.

Фосет тъкмо отхапваше залък.

— Моля?

— Помисли само каква нелепост. В момента, в който ще оповестя на света най-съвременното постижение на човека, Хавана ще бъде заличена от географската карта.

— Има ли нещо ново от Броган, откакто Пит и Джеси Лебарон са се появили в Секцията със специални интереси?

— От един час насам — нищо. Той също будува в кабинета си.

— Чудно ми е как са успели да се доберат дотам.

— Това са триста и двайсет километра навътре в една вражеска страна. Наистина не е за вярване.

Звънна телефонът, свързан директно с Лангли.

— Да?

— Мартин Броган се обажда, господин президент. От Хавана съобщават, че претърсването още не е открило положителни радиоактивни показания в нито един от корабите.

— Качили ли са се на борда?

— Не. Охраната е много засилена. Хората ни могат само да обикалят с кола край двата кораба, вързани за дока. Третият, петролният танкер, е пуснал котва навътре в залива. Него обикалят с малък катер.

— Какво искаш да ми кажеш, Мартин? Че бомбата вече е разтоварена и скрита в града?

— Корабите са под силно наблюдение, откакто са пристигнали в пристанището. Никакъв товар не е разтоварван досега.

— Може би радиацията не може да проникне през стоманените корпуси на корабите.

— Експерти от Лос Аламос ме уверяват, че може да проникне. Проблемът е там, че нашите хора в Хавана не са професионалисти по откриване на радиация. Освен това те използват търговски гайгер-броячи, които спъват работата им, тъй като не са достатъчно чувствителни, за да измерват по-ниски стойности.

— Защо не сме пратили квалифицирани експерти с подходяща апаратура? — поинтересува се президентът.

— Едно е да се изпрати сам мъж с дипломатическа мисия и малко куфарче в ръка, като вашия приятел Хейгън, но съвсем друго да се вкара тайно цял екип с товар от двеста и петдесет килограма електронна апаратура. Ако имахме повече време, сигурно щяхме да уредим нещо. Но таен десант на лодки и парашути трудно би могъл да мине незабелязано през отбранителната мрежа на Куба. Проникването с кораб щеше да е най-добрият метод, но за това е нужна най-малко едномесечна подготовка.

— Говориш така, сякаш става дума за човек, болен от непозната болест, за която няма лек.

— Ами да, нещо такова, господин президент — отвърна Броган. — Както изглежда, не ни остава друго, освен да чакаме и… да гледаме какво става.

— Не, само това не! В името на човечеството ние трябва да направим нещо. Не можем да оставим да загине толкова народ. — Президентът замълча и почувства как стомахът му се връзва на възел. — Господи, не мога да повярвам, че руснаците наистина ще взривят ядрена бомба в града! Нима Антонов не съзнава, че ни потапя в дълбоко тресавище, от което излизане няма.

— Повярвайте ми, господин президент, нашите анализатори проучиха всяка евентуална възможност. Отговорът не е лесен. Нищо няма да постигнем, ако предупредим кубинците по радиомрежите ни да евакуират града. Те просто няма да обърнат внимание на предупреждение, дошло от нас.

— Все още има надежда Айра Хейгън да се свърже навреме с Кастро.

— Наистина ли вярвате, че Фидел ще вземе Хейгън на сериозно? Малко е вероятно. Той ще реши, че това е просто заговор, за да бъде дискредитиран. Съжалявам, господин президент, но ще трябва да стиснем зъби и да посрещнем бедствието, защото нищо друго не можем да направим.

Президентът вече не го слушаше. Лицето му помръкна от дълбоко отчаяние. Основахме колония на луната, помисли си той, а жителите на земята все още продължават да се унищожават едни други по толкова глупави причини.

— Утре, преди да обявя съществуването на лунна колония, ще свикам съвещание на кабинета — каза той с примиренчески тон. — Ще трябва да съставим план, за да парираме съветските и кубинските обвинения.

Излизането от швейцарското посолство стана смешно лесно. Под него имаше изкопан отпреди двайсет години тунел на дълбочина около три метра под улиците и тръбите на канализацията, доста под всички шахти в квартала, до които кубинската охрана можеше да проникне. Стените му имаха защитно покритие срещу вода, но и безшумни помпи работеха непрекъснато, за да изсмукват евентуалните течове.

Кларк поведе Пит надолу по дълга стълба, а оттам по проход, който минаваше под близо две пресечки и свършваше в шахта. Те се изкачиха по стълбата на шахтата и се озоваха в пробната на магазин за дамско облекло.