Клайв Къслър - Циклопи

Работното време на магазина беше приключило преди шест часа, а витрините напълно закриваха вътрешността му. В складовото помещение седяха трима изтощени на вид мъже, които почти с нищо не показаха, че познаха Кларк, когато го видяха да влиза заедно с Пит.

— Не е нужно да се знаят истинските имена — каза Кларк. — Това са Мани, Моу и Джак.

Мани, огромен чернокож, с дълбоко набраздено лице, облечен със стари, избелели светлокафяви панталони и зелена риза, запали цигара и само погледна Пит с пълна незаинтересованост. Имаше вид на човек, който е изпитал най-лошото в живота и вече за нищо не хранеше илюзии.

Моу беше забил поглед през очилата си в руски разговорник. Приличаше на академик — погълнат от мисли, с разрошена коса и брадичка. Той кимна безмълвно и устните му за миг се изкривиха в нещо като усмивка.

Джак беше стереотип на южноамериканец от филм от трийсетте години — блестящи очи, набито телосложение, искрящи от белота зъби и триъгълни мустачки. Липсваше му само малък африкански тъпан. Той единствен даде да се разбере с думи, че е познал Кларк.

— Хола, Томас! Какво, идваш да навиваш за работа войската ли?

— Господа, това е… ъ-ъ-ъ… Сам. Идва с друга гледна точка, която хвърля нова светлина на работата ни по претърсването.

— Ще си струва повече, ако вземе да ни закара до проклетите докове — изсумтя Мани. — Нямаме излишно време да слушаме празнословни теории.

— Не сте напреднали в откриването на бомбата повече, отколкото бяхте преди двайсет и четири часа — отвърна търпеливо Кларк. — Предлагам ви да го изслушате.

— Майната ти! — сопна му се Мани. — Тъкмо намерихме начин да се промъкнем на борда на един от товарните кораби, и ти ни караш да се връщаме.

— И да претърсите сантиметър по сантиметър тия кораби, пак няма да намерите и следа от тежащото сто и половина тона ядрено устройство — намеси се Пит.

Мани прехвърли вниманието си към него и го измери с поглед от главата до петите като защитник, който преценява на какво е способен противниковия полузащитник.

— Добре, умнико, къде тогава е бомбата?

— Трите бомби — поправи го Пит. — При това нито една от тях не е ядрена.

В помещението настъпи тишина. Всички, с изключение на Кларк, изглеждаха скептично настроени.

Пит измъкна изпод ризата си карта и я разгърна. Взе няколко топлийки от един манекен и я забоде за стената. Привидното безразличие на групата от агенти на ЦРУ не го смути. По очите им разбра, че това са бдителни, точни и способни мъже. Знаеше, че са добре подготвени за най-различни дейности и са изпълнени с решителност, която не им позволява да приемат с лека ръка провала.

— „Ейми Бигълоу“ е първата брънка в унищожителната верига. Товарът му от двайсет и пет хиляди тона амониев нитрат е…

— Нищо друго освен обогатен тор — прекъсна го Мани.

— … също така бързо изпаряващ се химикал — продължи Пит. — Ако това количество амониев нитрат се взриви, силата му ще бъде много по-голяма от тази на бомбите над Хирошима и Нагасаки. Те бяха пуснати от въздуха и голяма част от разрушителната им сила се е загубила в атмосферата. Когато „Ейми Бигълоу“ избухне на нивото на земята, повечето от мощността му ще премине през Хавана като ураган от течна лава. Вероятно товарните трюмове на „Озеро Зайсан“, който според митническата му декларация превозва военни продоволствия, са претъпкани догоре с бойни припаси. Той ще отприщи унищожителния си погром със сродна на „Ейми Бигълоу“ експлозия. Към цялото това опустошение ще се включи с петрола си и третият кораб цистерна „Озеро Байкал“. Резервоарите за гориво, рафинериите, химическите заводи и фабриката с бързо изпаряващи се химикали ще хвръкнат във въздуха. Огромният пожар като нищо може да продължи няколко дни.

На външен вид Мани, Моу и Джак изглеждаха така, сякаш нищо не проумяват, лицата им бяха неразгадаеми. Вътрешно обаче и тримата бяха изумени от адската картина, която им описваше Пит.

Моу се обърна към Кларк.

— Знаеш ли, той май не се шегува.

— Така е. В Лангли са изтълкували погрешно съветския замисъл. Същите резултати могат да бъдат получени и без да се прибягва до ядрено насилие.

Мани стана и стисна с огромните си длани раменете на Пит като в менгеме.

— Човече, не мога да не те поздравя. Наистина много ти сече пипето.

Джак се обади за първи път.

— Не е възможно да разтоварим корабите до началото на утрешното честване.

— Но можем да ги изместим — каза Пит.