Клайв Къслър - Циклопи

Мани премисли за миг думите му.

— Колкото до товарните кораби, да, ще ги отдалечим от пристанището, но се съмнявам, че ще успеем да потеглим с петролния танкер навреме. Ще имаме нужда от влекач, за да обърнем носа му към канала.

— С всеки километър, с който можем да отдалечим корабите от пристанището, спасяваме стотици човешки живота — отбеляза Пит.

— Трябва да предвидим допълнително време и за откриването на детонаторите — вметна Моу.

— Ако ги намерим, преди да сме излезли в открито море, толкоз по-добре.

— Ако не — смотолеви навъсен Мани, — значи сме обречени на самоубийство.

— Тъкмо ще спестиш на жена си разноските по погребението — подхвърли Джак с усмивка като на мъртвец. — Нищо няма да остане от теб.

Моу изглеждаше замислен.

— Малко хора сме.

— Колко корабни инженери можете да съберете? — попита Пит.

Моу посочи с брадичка към Мани.

— Мани е бил главен инженер. Кого друг можеш да посочиш, Мани?

— Енрико е запознат с пътя до машинното. Както и Хектор, когато е трезвен.

— Дотук, трима — каза Пит. — А моряци?

— Петнайсет, като прибавим Моу и Джак, стават седемнайсет — отвърна Кларк.

— Значи двайсет, плюс мен — двайсет и един — пресметна Пит. — А лоцмани?

— Тия копелета до един са хора на Кастро — отвърна с презрение Мани. — Сами ще трябва да изведем корабите от пристанището.

— Не бързайте толкова — намеси се Моу. — Дори и да обезвредим охраната на доковете, ще остане да се преборим с корабните екипажи.

— Лично аз ще водя една ударна група — поясни Кларк. — Но ми е любопитно как вие смятате да извършите своята задача.

— Считайте я за изпълнена — обади се Пит с широка усмивка. — Корабите са изоставени. Аз ще се погрижа екипажите да бъдат евакуирани тихомълком на безопасно място извън зоната на разрушението.

— Руснаците може и да спасят живота на своите хора — каза Моу, — но едва ли ще ги е грижа за чуждестранния екипаж на „Ейми Бигълоу“.

— Естествено. От друга страна обаче, те не са рискували да оставят някой любопитен моряк да се мотае наоколо, докато са разполагали детонаторното устройство.

Джак се замисли за малко, после каза:

— Две и две прави четири. Този човек има ум като бръснач.

Мани изгледа Пит с новооткрито уважение в погледа.

— Ти от Управлението ли си?

— Не, от НЮМА.

— Докъде я докарахме, съвети от аматьор! — въздъхна Мани. — Май е време да се пенсионирам.

— Според теб колко души патрулират корабите? — обърна се към него Кларк.

Мани извади зацапана носна кърпа и преди да отговори, шумно изсекна носа си, все едно че дива гъска изкряка.

— Около десетина души охраняват „Бигълоу“. Горе-долу толкова има и около „Зайсан“. Малък патрулен катер е хвърлил котва близо до петролния танкер. В него едва ли има повече от шест-седем души.

Кларк заговори, крачейки напред-назад.

— Тогава това е всичко. Събирайте екипите си. Моята група ще извади от строя охраната и ще брани операцията. Мани, ти и твоите хора потегляте с „Ейми Бигълоу“. Моу, заеми се с „Озеро Зайсан“. Влекачът остава за теб, Джак. Само гледай да не настане паника, когато го отвлечеш. Разполагаме с още шест часа дневна светлина. Нека да използваме всяка минута от нея. — Той спря да крачи и огледа лицата на мъжете. — Някакви въпроси?

Моу вдигна ръка.

— Какво ще стане с нас, след като излезем в открито море?

— Задействай корабния двигател и отпрашвай колкото можеш по-бързо, преди началото на взривовете.

Никой не направи коментар. Всички знаеха, че шансовете им граничат с безнадеждността.

— Предлагам да тръгна с Мани — обади се след малко Пит. — Много ме бива на кормилото.

Мани стана на крака и удари Пит с длан по гърба, което изкара въздуха му.

— За бога, Сам, май ще почнеш да ми харесваш.

Пит го погледна със сериозно лице.

— Да се надяваме, че ще живеем достатъчно дълго, та да се убедя в това.

„Ейми Бигълоу“ беше хвърлил котва край модерен пристан, построен от съветски инженери. Оттатък него, на неколкостотин метра от доковия канал, се издигаше светложълтият корпус на „Озеро Зайсан“ — сега тъмен и безлюден. Светлините на града блещукаха в черните води на пристанището. Няколко облака откъм планините минаха над града и продължиха над морската шир.

Командирската машина, руско производство, отби от булевард „Десемпарадос“, следвана от два тежкотоварни военни камиона. Конвоят се придвижваше бавно през пристанищния квартал и накрая спря до товарната рампа на „Ейми Бигълоу“. Един часовой излезе от будката и предпазливо се приближи до колата.