Клайв Къслър - Циклопи

Един от персонала на Кларк тутакси му я достави.

Пит я приглади върху масата и започна да я проучва.

— Казвате, че не можете да предупредите кубинците, така ли? — попита той, докато оглеждаше пристанищните съоръжения край залива.

— Не — потвърди Хейгън. — Правителството им гъмжи от съветски агенти. Ако ги предупредим, те няма да обърнат внимание и направо ще смажат операцията ни.

— А Кастро?

— Аз имам задачата да проникна през охраната му и да го предупредя — каза Хейгън.

— И вината да се стовари върху Щатите.

— Съветската дезинформация положително ще се погрижи за това.

— Бихте ли ми дали един молив?

Кларк изпълни желанието му и седна отново на мястото си, впервайки мълчаливо очи в ръката на Пит, която отбеляза едно кръгче на картата.

— Моето предположение е, че корабът с бомбата е акостирал в пролива Антарес.

Кларк повдигна вежди.

— Откъде знаеш?

— Това е най-очебийното място за експлозия, която да причини най-големи разрушения. Проливът е вдаден в сушата почти до сърцето на града.

— Разумно предположение — отбеляза Кларк. — Два от заподозрените кораби са хвърлили котва там, а третият е на отсрещната страна на залива.

— Дайте ми повече сведения за корабите.

Кларк прегледа страницата от документацията, отнасяща се до пристигащите кораби.

— Два от тях принадлежат на търговския флот на Съветския съюз. Третият плава под панамска регистрация и е собственост на корпорация, основана от кубински изгнаници антикастровисти.

— Това е корпорация, която действа под прикритие за КГБ — вметна Хейгън. — Руснаците ще заявят, че кубинските изгнаници са маша на ЦРУ, с цел да ни изкарат главните виновници за разрушението. Нито една държава в света няма да повярва, че не сме замесени.

— Добре обоснован план — каза Кларк. — Те едва ли ще използват някой от собствените им плавателни съдове за пренасяне на бомбата.

— Да, но защо им е да разрушават напразно два кораба заедно с товара им? — почуди се Пит.

— Признавам, че е съвсем безсмислено.

— Кажете ми имената на корабите и вида на товара им.

Кларк извади друга страница от документацията и зачете на глас:

— Единият се казва „Озеро Зайсан“, съветски товарен кораб, пренасящ военни продоволствия и съоръжения. Другият, „Озеро Байкал“ е 200 000-тонен петролен танкер. Мнимият кубински кораб се нарича „Ейми Бигълоу“ и е транспортен кораб, превозващ 25 000 тона амониев нитрат.

Пит се загледа в тавана като хипнотизиран, после попита:

— Петролният танкер ли се намира от другата страна на залива?

— Да, до петролната рафинерия.

— Разтоварен ли е някой от корабите?

Кларк поклати глава.

— Около двата товарни кораба досега не е забелязана никаква дейност, а корабът цистерна все още лежи ниско във водата.

Пит седна отново и хвърли студен, твърд поглед на двамата мъже.

— Господа, били сте подлъгани.

Кларк погледна Пит с мрачен израз.

— Какво имаш предвид?

— Надценили сте публичната тактика на руснаците, а сте подценили коварността им — отвърна Пит. — На никой от въпросните кораби няма ядрена бомба. Защото за онова, което са намислили, те нямат нужда от такава.

Генерал-полковник Виктор Колчак, командващ петнайсет хиляди съветски военни части и съветници, разположени на кубинска земя, стана от бюрото си и сърдечно прегърна Великов.

— Генерале, нямате представа колко се радвам, че ви виждам жив!

— Чувствата са взаимни, генерал-полковник — каза Великов, отвръщайки на мечешката прегръдка на Колчак.

— Сядайте, сядайте, имаме да обсъждаме много неща. Който и да стои зад разрушението на наблюдателното ни съоръжение на острова, ще си плати за това. В това ме уверяват и думите на президента Антонов, че той няма да приеме безропотно това безчинство.

— Едва ли някой го подкрепя повече от мен — подчерта Великов. — Но сега трябва да обсъдим по-спешен въпрос.

— Искате ли чаша водка?

— Ще мина и без нея — отвърна рязко Великов. — „Ром с кола“ влиза в действие утре в десет и половина сутринта. Приключихте ли с приготовленията?

Колчак наля малко водка за себе си.

— Съветските служители и кубинските ни приятели се изнизват дискретно от Хавана на малки групи. Повечето от военните ми части вече се разположиха на осемдесет километра от града, за да започнат мними маневри. До разсъмване целият персонал, заедно със съоръженията и важните документи, ще бъде тихомълком евакуиран.