Клайв Къслър - Циклопи

Той бързо избута всички в сградата и през един коридор ги въведе в американската секция. На Пит му бе посочена баня, където той се изкъпа и обръсна. Един от персонала на посолството имаше почти неговия ръст и му услужи с дрехи. Униформата на Джеси бе изгорена на боклука и тя с облекчение изми под душа цялата си миризма на тор. Лекарят на швейцарското посолство я прегледа и проми раните й. Поръча да й донесат питателна храна и й нареди да си почине няколко часа, преди да бъде разпитана от служителите на секцията със специални интереси.

Въведоха Пит в малка заседателна зала. С влизането му Хейгън и Кларк станаха и се представиха официално. Посочиха му стол и тримата се настаниха край масата с тежки, ръчно резбовани крака.

— Нямаме време за дълги обяснения — подхвана Кларк без предисловия. — Преди два дни началниците ми в Лангли ме уведомиха за тайното ви нападение над Кайо Санта Мария. Посветиха ме в тайната, за да бъда готов, ако нещо се провали и даде отражение тук, в Хавана. Не знаех, че всичко е минало успешно, докато господин Хейгън…

— Айра — прекъсна го Хейгън.

— Докато Айра не ми показа строго секретни документи, взети от съоръжението на острова. Освен това той ми предаде, че Мартин Броган и президентът са ме натоварили със задачата да потърся вас и госпожа Лебарон и незабавно да им съобщя, в случай че сте заловени и арестувани.

— Или екзекутирани — вметна Пит.

— Да, и това — потвърди Кларк.

— Е, значи знаете защо Джеси и аз се отделихме от групата и дойдохме в Куба.

— Да. Тя носи спешно съобщение от президента за Кастро.

Пит се отпусна на стола.

— Така. Моята част от задачата е изпълнена. Ще ви бъда благодарен, ако уредите завръщането ми във Вашингтон, след като прекарам тук няколко дни, за да свърша една лична работа.

Кларк и Хейгън си размениха погледи, но никой не посмя да погледне Пит право в очите.

— Съжалявам, че ще объркаме плановете ви — заговори Кларк, — но ни предстои да се справим с много критично положение и вашият опит с корабите може да бъде от полза.

— Няма да ви свърша кой знае каква работа. Изтощен съм до смърт.

— Може ли да ви отнемем още няколко минути и да ви обясним за какво става дума?

— С желание ще ви изслушам.

Кларк кимна с явно задоволство.

— Добре. Айра идва право от президента. Той най-добре ще ви изложи положението. — Кларк се обърна към Хейгън. — Твой ред е, Айра.

Хейгън свали сакото си, извади от джоба на панталона си носна кърпа и избърса потното си чело.

— Ето как стоят нещата, Дърк. Може ли да те наричам направо Дърк?

— Това ми е името.

Хейгън умееше да преценява хората и това, което виждаше сега, му се понрави. Мъжът срещу него не беше от хората, които можеха да бъдат баламосвани. Освен това видът му говореше, че на него може да се разчита. Хейгън свали картите на масата и разказа за руския заговор за убийство на братята Кастро и завземането на властта над Куба. Изложи сбито подробностите около тайното вмъкване на ядрения експлозив в пристанището и предвиденото време за детонацията му.

Когато Хейгън свърши, Кларк описа операцията по откриването на бомбата. Нямало никакво време да докара добре обучен екип за откриване на ядрено оръжие, а и да имаше, кубинците нямаше да го допуснат да припари в града. Разполагал само с двайсет мъже и възможно най-примитивното средство за откриване на радиация. Върху неговите плещи лежала ужасяващата отговорност да ръководи претърсването, но не му трябвало голямо въображение, за да прозре безплодните резултати от недостатъчните му постижения. Той замълча за миг и додаде:

— Следиш ли мисълта ми, Дърк?

— Да — отвърна бавно Пит, — следя я.

— Имаш ли въпроси?

— Няколко, но един е от особена важност. Какво ще се случи на всички нас, ако това чудо не бъде намерено и обезвредено?

— Мисля, че сам можеш да си отговориш — рече Кларк.

— Да, но искам да го чуя от вас.

Лицето на Кларк доби израза на опечален по време на погребение.

— Всички ще загинем — отвърна той кратко.

— Ще ни помогнеш ли? — попита Хейгън.

Пит погледна към Кларк.

— С колко време разполагаме?

— Грубо пресметнато, с шестнайсет часа.

Пит стана от стола и закрачи из стаята, инстинктите му започнаха да разграничават най-същественото в лабиринта от сведения. След минута мълчание, през която Хейгън и Кларк го наблюдаваха очаквателно, той внезапно се наведе над масата и каза:

— Необходима ми е карта на пристанищния район.