Клайв Къслър - Циклопи

— Какъв ти е следващият план? — попита Джеси, възвърнала вече равновесието си. — Надявам се да си намислил нещо.

— И много правилно се надяваш — отвърна Пит с насърчителна усмивка. — Не мърдай от мястото си. Ако нашият приятел, генералът, почне да хълца, виж му сметката. — И той тръгна през паркинга.

Беше работен ден и мястото беше пълно с коли на работниците. От завода се носеше неприятна миризма, която изпълваше въздуха в радиус от километри. Пит спря близо до портала и изчака влизащата в завода колона от камиони, натоварени с амониев сулфат, калиев хлорид и животински тор да се размине с няколкото други камиони, натоварени с книжни чували преработена тор, които пък излизаха от завода. Беше си наумил нещо и тръгна нехайно по черния път, водещ към магистралата. Изчака петнайсетина минути и видя, че се задава друг товарен автомобил, руско производство, пълен с животински тор, който отби и пое към завода. Пит застана на средата на пътя и започна да му маха да спре.

Шофьорът, който пътуваше сам, подаде глава от кабината и го погледна въпросително. Пит му направи настойчив знак да слезе, сочейки нещо под камиона. Озадачен, шофьорът скочи на земята и клекна до Пит, който гледаше втренчено водещия вал. Шофьорът обаче не видя нищо обезпокоително и тъкмо да обърне глава към Пит, силен кос удар по тила го повали на земята.

Пит нарами изпадналия в безсъзнание кубинец, набута го в кабината и бързо се качи на шофьорското място. Двигателят работеше и той веднага превключи на скорост и отпраши към дървото, приютило под сянката си шевролета.

— Хайде, качвайте се — каза той и скочи от кабината.

Джеси се отдръпна от отвращение.

— Господи, с какво е пълен?

— Изисканата дума е „тор“.

— И очаквате от мен да стъпя в тази гадост?

— Не само да стъпите — отвърна Пит, — ами и да се заровите в нея. — Той грабна пистолета от ръката на Джеси и без да го щади, го заби в бъбреците на Великов. — Хайде, генерале, качвайте се. Сигурно немалко жертви на КГБ сте карали да се въргалят в мръсотия. Сега е ваш ред.

Великов хвърли злобен поглед към Пит и се качи отзад в каросерията. Джеси с неохота го последва, а в това време Пит се зае да разсъблича шофьора. Дрехите му бяха с няколко номера по-малки и той трябваше да остави ризата незакопчана, а ципа на панталона отворен, за да се побере в тях. После бързо преоблече кубинеца с военната униформа и го качи отзад при другите. Върна пистолета на Джеси, която нямаше нужда от напомняне и веднага опря дулото о тила на Великов. Пит видя лопата, закачена отстрани на каросерията, свали я и започна да затрупва спътниците си.

На Джеси й се повдигна и тя едва се въздържа да не повърне.

— Не вярвам, че ще издържа дълго така.

— Благодари се, че е конски и говежди тор, а не от градската канализация.

— Лесно ти е да го кажеш, нали ще бъдеш зад волана!

Когато ги покри целите, освен лицата им, за да могат да дишат, Пит се качи в кабината и подкара камиона обратно към магистралата. Преди да излезе на нея, спря и проследи с поглед трите военни хеликоптера над тях и конвоя от въоръжени армейски части, който профуча в посока към преобърнатия зил.

Пит потегли наляво по главния път. Наближаваше границите на Матанзас, когато се натъкна на блокада от бронирана кола и близо петдесет войника с мрачни и строги лица.

Той спря и изпъна навън ръка с документите, които бе взел от шофьора. Планът му действаше по-успешно, отколкото очакваше. Войниците дори не се доближиха до противно смърдящия камион. Само му махнаха да минава, доволни, че отново могат да си поемат чист въздух.

Час и половина по-късно слънцето вече се бе спуснало ниско на запад и първите светлини на Хавана заблестяха. Пит пристигна в града и пое по Виа Бланка. Освен вонята от камиона, той почувства безопасната анонимност на шумното, претоварено автомобилно движение в пиковия час. Освен това се чувстваше по-сигурен, влизайки в града вечер.

Без паспорт и пари нямаше друг избор, освен да осъществи връзка с американската мисия в швейцарското посолство. Там можеха да се погрижат за Джеси, а на него да му дадат убежище, докато паспортът му и необходимите му документи за пребиваване в страната бъдат изпратени от Вашингтон по дипломатически куриер. Веднъж станеше ли обикновен турист, той спокойно можеше да предприеме търсенето на загадъчното съкровище Ла Дорада.

Великов не беше проблем. Жив, генералът представляваше голяма заплаха — можеше да продължи да убива и измъчва. Но мъртъв, той щеше да е само спомен. Пит реши да го убие с един изстрел на някоя безлюдна алея. Всеки, който проявеше любопитство, щеше просто да получи куршум от камиона.